— Луси?
— Аха.
— Те са просто войници — каза ѝ Анхела, — същите като мен. Вършат си работата. Взимат си заплатата. Надяват се семействата им да останат в Калифорния. Те са просто малки колелца в голямата машина.
— Опасни колелца.
— Не — той поклати уморено глава. — Това за тях е просто работа. Не си струва умирането… — поколеба се. — И може би някой ден, когато на свой ред докопат теб или мен, ще си спомнят, че сме им направили услуга, и ще си тръгнем живи, вместо да свършим погребани в пустинята.
Най-накрая Луси отвърна:
— Добре, Ангел. Задай си въпросите. Ако казват истината… ще ги оставя да си идат.
— Можем ли да ти вярваме? — попита калито.
— Не си насилвай късмета.
Но напрежението в гласа ѝ се беше променило, сякаш гневът вече не взимаше решенията вместо нея. Анхела си каза, че калитата също са доловили това изменение, понеже усети как пленникът му се отпуска.
— Мога ли да си превържа крака… — попита Младши.
Луси слезе от него и отстъпи бързо назад. Той си смъкна якето и се хвана да бинтова раната.
— Задай си въпросите.
— Калита сте, нали?
— Ами да. Да — Старши въздъхна. — Както и ти каза, от Ел Ей сме.
— И какво, по дяволите, правите на служба във Вегас?
— Такава заповед дойде, само това знам. Трябваше да претърсим къщата и да намерим трупа на вегаския водосрез. Да търсим някакви старши водни права на хартия и току-виж най-сетне изкараме късмет. Това е.
— На хартия? — това напълно сащиса Анхела. — Имаш предвид от отсечени дървета? Такъв тип хартия?
— Почти сигурни сме. В компютъра на Ратан нямаше нищо, но знаем, че е сключил сделката за правата. Като проверихме всичките му комуникации, започна да се изяснява, че документацията е била на твърд носител, изобщо не е стигнала до дигитализация. Така че да, именно хартия търсим.
Анхела се разсмя уморено. Разбира се. Можеше да си представи военните от Гражданската война, седнали на една маса с индианците, които са съсипали, да дращят споразуменията си на листове хартия. Всеки един предава перото за писане на следващия, топи острия край в мастило, всеки си изписва името на листа…
Стара хартия за стари права.
— Не разполагам с тези хартии — каза Анхела.
— Стига, де, всички те видяхме да се изнизваш от „Тайян“. И знаем, че са били в Ратан, въпреки че той отричаше пред когото му падне нагоре и надолу по веригата. Знаем, че е държал правата плътно до себе си, докато се е опитвал да ни прецака. Само дето облизахме апартамента му отвсякъде и единственото, което липсваше от него, е каквото си изнесъл, когато те видяхме да се изнизваш така набързо. Събери две и две и ето те, че бягаш с правата ни, след като си утрепал Ратан.
— Не. Не бях аз. Нито съм убил Ратан — увери ги Анхела. — Беше друг от нашите хора, който се опитваше да върти собствена игра. Смяташе, че ще си заработи камара пари, като продаде тези права самичък.
— Аха, Ратан въртеше същия номер и на нас. Все ни повтаряше, че му продали фалшификати, вероятно било тайна операция на Градската управа и нямало дори шанс да върне парите, понеже сега онзи тип бил мъртъв заради някаква нарко щуротия. Типични дивотии в стил димна завеса. Така, де, ясно, че се хванахме първоначално, беше толкова шантаво, че как да не повярваш… но след това историята просто изтъня прекомерно. Лоша работа, понеже той беше доста готин тип. Но това няма значение. Ти си бил последният в апартамента му, преди да стигнем дотам, тъй че…
— Значи, сега смятате, че въртя същия номер? Копая градинката за себе си?
— Ти си последният оцелял.
— Шибаната му мамица!
Анхела лесно си представи Кейтрин Кейс да събира наличните данни и да си обрисува картина на предателството. Бракстън прецаква твърде очевидни за пропускане неща. Пусни в казана също: Елис в Колорадо — или предател, или мъртвец, но и в двата случая не ѝ е казал за взривяването на стените. И след това Хулио сваля каишката. Една камара неща се прецакват. Предателства. Лъжи.
А накрая и самият Ангел, който изчезва и ѝ разправя, че водните права никакви ги няма.
Представяше си я горе във Вегас, заобиколена от анализаторите си. Всички преглеждат наличните данни. Слушат не само докладите на Анхела, но и всичко, с което шпиони и подслушвачи разполагат за „Ибис“ и Калифорния.
Представяше си я как го слуша да разправя, че правата не са в него, после Калифорния бръмчи и се тръшка, че някой с точното описание на Анхела току-що е избягал с безценните им права право от „Тайян“.