Ако хартиите не бяха в Хулио и калифорнийците не разполагаха с тях, тогава оставаше Анхела, който я лъже.
Имаше смисъл. Кейс следеше общите изводи. Взимаше решения благодарение на тях. И изводите, до които водеха всички тези новини, до един говореха за предателство.
— Всички се подсигуряват двойно напоследък — промърмори Анхела.
— Какво викаш?
— Нищо. Дай ми телефона си. Трябва да се обадя.
Старши се поколеба, после извади мобилния си под внимателното наблюдение на Анхела. Той се претърколи встрани от пленника си и по-далеч от него. Набра номера, без да отлепя едното си око от калито. Чувстваше се почти олекнал, наясно, че поне неговият проблем може да бъде решен.
Тя вдигна на третото позвъняване.
— Кейс слуша.
— Откога работиш с Калифорния? — попита Анхела.
Пауза.
— Е, Ангел, предполагам, че се случи, щом осъзнах, че прекалено много хора се оказват недостойни за доверие. Ако има едно нещо, на което мога да разчитам обаче, е, че Калифорния ще защитава интересите си. И поне докато интересите ни съвпадат, това ги прави много по-стабилни от собствените ми хора.
— Не съм мъртъв. Какво ще рече това за интересите им?
В далечината чуваше водопад. Шефката му сигурно беше в офиса на ВСЮН и от терасата си гледаше надолу към централния охладителен сондаж. Наслаждаваше се на висящите градини. Заобиколена от процъфтяващия свят, който беше създала.
— Винаги съм знаела, че си от най-добрите ми хора — каза тя.
— Обаче водните права не са и в мен.
— Трудно е за вярване.
— Бракстън ли те наговори? — попита Анхела. — Знаеш, че онзи pendejo ме мрази.
Последва кратко колебание.
Той я притисна:
— Той ли беше?
— Има ли значение?
— А ако успея да намеря тези права? — при тези думи калитата наостриха уши, но Анхела ги пренебрегна. — Ако ти ги донеса?
— Искаш да кажеш — понеже са в теб и планираш да ги продадеш така, както всеки от онези, които досега са ги докопали?
— Понеже все още работя за теб! Точно както досега.
— Ще ми се да можех да повярвам.
— Преди ми вярваше.
— Вярвам, че напоследък всеки играе сам за себе си. Това се оказва много достоверно предположение.
— Не и аз обаче. Нали най-вече затова ме прати тук, долу. Аз не правя така.
Кейтрин Кейс се изсмя:
— Добре. Ами щом така викаш, Ангел! В името на доброто старо време. Ако ми предадеш тези права, готова съм да забравя, че този гаф изобщо се е случвал. Ще сваля наградата за главата ти и можеш да се върнеш право у дома в „Сайпръс“. Може да го наречеш „една голяма грешка“.
— Условията ме устройват.
В гласа ѝ зазвънтя желязо:
— Обаче ако правата се окажат в нечии други ръце, ще знам, че си бил ти, и се кълна, че ще те преследвам до края на живота ти заедно с Калифорния и Аризона.
— Схващам идеята — той замълча за момент. — Надали би могла да задействаш отново самоличностите ми. Би ми помогнало да си свърша работата.
— Ще ми имаш ли доверие, ако кажа, че ще го направя? — попита Кейс.
Анхела ясно долови усмивката в гласа ѝ.
— Никога не съм спирал да работя за теб — напомни ѝ той.
— Харесвам те, Ангеле, но нямам намерение да ме правят на глупачка. Донеси ми онези права и ще обсъдим завръщането ти от мъртвите.
Кейс затвори.
Старшият агент се изсмя:
— Шефката ти звучи като моя шеф.
— Аха. Не е хич сантиментална.
— Твърде зле за теб. Понеже, ако правата не са ти в ръцете, а не са и в нас, ти си ходещ мъртвец.
— Не — Анхела мъчително се вдигна на крака. — Знам къде са.
— Какво каза? — Луси и калитата го зяпнаха, шокирани.
— Всички търсят хартия — обясни им Анхела. — А аз знам къде има едно хартиено нещо.
Глава 42
Проблемът с картите е, че никога не ти казват какво точно има в реалността, помисли си Мария.
Когато с Тууми планираха пътуването, изглеждаше толкова просто.
Можеха да зуумват мащаба на сателитните снимки на градовете, нанизани на брега на река Колорадо. Гледаха язовирните стени. Зяпаха всичката вода и къде точно се намира. Проверяваха все още пълните водохранилища и онези, които бяха пресушени и превърнати в стръмни, почти недостъпни каньони.
Всичко им беше подръка за разглеждане и планиране и тя беше подбрала щателно оборудването си. Имаше водни възглавнички, с които да се крепи, и дрехи, които да облече през нощта — направени от черен плат, който щеше да ѝ помогне да изчезне. Беше обмислила колко ниско трябва да плава в спокойните води на водохранилището по време на прехода, едва-едва над нивото на повърхността, та да изглежда студена за инфрачервените мерници.
Можеше да стане. Щеше да успее.
С помощта на Тууми се сдоби с превоз почти до границата — някакви китайски соларни инженери, редовни клиенти на щанда му за pupusa. Смятаха, че е интересно да помогнат на едно момиче да осъществи бягството си, докато така и така отиват да инспектират фотоволтаичните си поля, и всичко се беше уредило толкова просто, че Мария направо се виждаше как успява да премине без проблеми.