— Искам да видя дали ще стане нещо — промърмори Мария, без да отклонява очи от екранчето с цената.
— Да не е същото като оня път, когато сънува пожара и човека, който излиза от пламъците, без да се изгори? Като Исус, дето ходел по водата, само че по огън? Ти ми каза, че и онова ще се случи.
Мария не се хвана на въдицата. Понякога имаше сънища, това е всичко. Майка ѝ навремето ги наричаше „благословии“. Шепотът на Господ. Отзвукът от крилете на светци и ангели. Но едни бяха плашещи, други — безсмислени, а някои ставаха ясни едва по-късно като онзи път, когато беше сънувала баща си да лети и беше помислила, че сънят е хубав и е за измъкването им от Финикс, а едва после се оказа, че е кошмар.
— Искаш да провериш какво ще стане — промърмори недоволно Сара.
Сянката ѝ мърдаше в мрака, Сара се опитваше да намери някакъв участък на цимента, който да не е погълнал жегата на деня. Накрая се отказа и седна на каручката, изблъсквайки встрани пластмасовите бутилки, които Мария беше довлякла. Те издрънкаха кухо една в друга.
— Значи, се налага да не си доспя, понеже на теб ти се мотае с тексасците.
— Ти си тексаска — възрази Мария.
— Не ми ги разправяй тия, момиче. Тези ми ти shagua pendejos дори не знаят как се къпе човек — Сара изплю нещо черно на цимента, докато гледаше как шават близките бежанци. — Надушвам ги чак оттук.
— Ти също не знаеше как се ползват гъба и кофа, докато не ти показах.
— Е, да, но се научих. Тези типове са мръсни — заяви Сара. — Просто шепа мръсни шибани тексасци, които нищо не знаят. А аз не съм пери-веселячка.
В определен смисъл беше вярно. Сара се учеше как да премахне далаския си акцент, чистеше се от тексаския си говор и тексаския прах, търкаше ли, търкаше колкото издържаше на остъргването бледата ѝ бяла кожа. На Мария не ѝ стигаше дух да ѝ каже, че все едно какво прави Сара, тексаската в нея се вижда от цяла миля. Просто не си струваше караницата.
Но беше вярно, че тексасците около помпата смърдяха. Воняха на страх и застояла пот, която се е спекла и засъхнала. Лъхаха на чисторбена пластмаса и пикня. Смърдяха един на друг от лежане, наблъскани като сардини в шперплатовите гета, които вдигаха наблизо веднага щом Червеният кръст забиеше хуманитарна помпа в земята.
Бордеите около „дружеската“ помпа бяха оазис на живот и оживление в смазаната от сушата пустош на предградията на Финикс. Тук, сред макменшъните40 и търговските комплекси, бежанците задръстваха паркингите и улиците с молитвените си шатри. Тук бяха вдигнали дървени кръстове и се молеха за спасение. Тук лепяха номерата, имената и снимките на любимите си, изгубени по окървавените пътища по време на бягството от Тексас. Тук четяха брошури, раздавани от улични хлапета, наети от професионалните койоти, които да разнесат словото:
ГАРАНТИРАНО ВЛИЗАНЕ!
ТРИ ОПИТА за КАЛИФОРНИЯ
Или ВРЪЩАМЕ ПАРИТЕ!
В ЦЕНАТА ВЛИЗА ВСИЧКО:
Камион до границата. Салове и лодки.
Автобус или камион до Сан Диего или Лос Анджелис.
ВКЛЮЧЕНА ХРАНА!
Тук, близо до хуманитарната помпа, имаше живот: денонощно горяха огньове, вдигнати от изкорубените трупове на петстайни къщи. Палатките на Червения кръст стояха, провиснали под тежестта на натрупания от отминалата буря прах. Доктори и доброволци с филтриращи маски, носени заради прахоляка и гъбичната долинна треска, се грижеха за проснатите на леглата им бежанци и се навеждаха над бебета с напукани от пясъка устни и пъхнати в изпосталелите телца венозни системи.
— За какво е цялата работа, момиче? — попита отново Сара. — Кажи ми защо съм тук, когато би трябвало да съм с клиент. Трябва да печеля, ако ще плащам рентата на Ветеринаря…
— Шшшт — Мария махна на приятелката си да понижи глас. — За цената на водата става дума.
— Е? Тя никога не се променя.
— Според мен се променя понякога.
— Нивгаш не съм я виждала.
Сара отново се опита да си намери по-удобна поза и минижупът ѝ зашумоля. Мария различаваше тъмния ѝ силует под слабата синкава светлина на екранчето с цената на помпата: сиянието на стъкленото украшение на стомаха ѝ, стегнатата малка къса ризка, предназначена да демонстрира формата на гърдите ѝ на фона на гладкия корем. Въплътена мечта за младо тяло. Всяка част от облеклото ѝ бе опит да накара Финикс да забележи присъствието ѝ.
„Е, всички се опитваме — помисли си Мария. — Всички се стараем да се справим!“
Сара отново се размърда, изблъсквайки настрана бутилките от „Пюър лайф“ и „Софтуотър“, „Аква азул“ и „Ароухед“. Едно шише падна от количката и отскочи по прашния цимент с кухо пукане. Сара се пресегна да го вземе. Отбеляза:
40
Подигравателен термин за къщи в предградията, които са твърде разхищаващо големи за класата на обитателите си и не пасват на дизайна на квартала. — Б.пр.