Ратан скролна картата по-нататък на запад, следвайки правата като черта изкуствена река, докато не стигна до голямо водохранилище в синьо, блеснало под пустинното слънце.
Нарече го „Хавасу“.
Именно в това езеро се вливаше криволичеща синя чертичка: река Колорадо.
— ЦАП е аризонската венозна система — обясни Ратан. — Изпомпва вода от река Колорадо и я докарва на триста мили през пустинята — чак до Финикс. Изчерпени са почти всички останали източници, от които градът тегли вода. Резервоарът „Рузвелт“ е почти пресъхнал. Реките Верде и Салт са практически сезонни. Водоносните хоризонти наоколо са изпомпени до един. Но Финикс все още има сърцебиене благодарение на ЦАП.
Той смали картата, за да покаже отново дължината на канала — тънка чертица, която пресичаше цялата тази пустиня. Пръстът му се залюля над нея.
— Нали виждаш колко е тънка тази линия? И какво разстояние изминава водата? А и тя идва от река, която искат да използват още много хора. Калифорния също си тегли от язовира „Хавасу“. Пък и Кейтрин Кейс горе в Невада никак не обича да пуска вода надолу към него, понеже ѝ трябва, за да пълни собствения си язовир, „Мийд“. И не забравяй всичките онези луди още по-нагоре по течението на Колорадо — в Уайоминг и Юта, които все повтарят, че въобще няма да пускат нищо надолу до другите щати. Обичат да казват, че водата е тяхна. Планините са техни. Топящият се сняг е техен… — той почука отново по тънката синя линия на ЦАП. — Има ужасно много хора, които се карат за ужасно малко вода. И това е изключително уязвима линия. Веднъж бомбардираха ЦАП и за малко да унищожат Финикс… — Майкъл се облегна удобно и се ухили. — И затова в града наемат хора като мен. Финикс се нуждае от резерви. Какво ще стане, ако някой пак ги нападне? Пшшт! — той махна пренебрежително с ръка. — Край, свършени са. Но ако аз намеря свестен воден хоризонт? Финикс става златен. Може дори да започне отново да се разраства.
— А ще намериш ли нещо? — попита Мария.
Ратан се разсмя:
— Вероятно не. Но стига да са достатъчно жадни, хората се хващат за всеки мираж, който според тях има шанс да ги спаси. Така че излизам с картите си и със сондажните екипи и се правя на зает, разправям на хората къде да дупчат дупки в пустинята, а Финикс продължава да се надява, че ще се върнем с някакъв чудовищен пакет водни хоризонти, та да спрат да се притесняват как висят на шията на Колорадо, и няма вече да заничат през рамо към Вегас и Калифорния. Ако намеря някакъв нов магически източник на вода, ще бъдат спасени. Предполагам, че може и това да се случи. Чувал съм за чудеса. Пери-веселяците определено вярват в тях. Исус е ходел по вода, та е възможно и водни хоризонти да е правел.
При тези си думи мъжът се разсмя, но после Мария сънуваше водни хоризонти.
В сънищата ѝ те винаги представляваха езера — дълбоко под земята, по-студени и по-примамливи от всяко изоставено мазе, огромни пещери, пълни с вода. Понякога сънуваше, че гребе в лодка през тези влажни катедрални пространства със сталактити, фосфоресциращи над главата ѝ като боята за тяло, с която Сара се рисуваше, когато отиваше на лов за клиенти в танцовите клубове на Златната миля. Таванът на пещерата светеше и Мария се носеше през тъмната огледална вода, слушаше как се сипят капките, прокарваше пръсти в меката прохладна течност…
Понякога сънуваше, че семейството ѝ е в лодката с нея, случваше се дори баща ѝ да гребе и да ги води към Китай.
Сега обаче Мария седеше в тъмнината до оазиса на помпата на Червения кръст/Китайската дружба и чакаше да узнае дали може да вижда света така ясно като хидролога на Сара. И ако приятелката ѝ не разбираше — е, Мария щеше да се опита и на нея да ѝ помогне да си прочисти очите.
— Става дума за пазарната цена, момиче. Цената на помпата ей там е свързана изцяло с това колко вода има отдолу. Когато нивото спадне, цената се покачва, така че хората да намалят потреблението и да не помпят толкова много. Когато водният хоризонт се напълни, цената се понижава, понеже не е толкова страшно да не свърши. А понякога големите вертикални ферми, дето китайците правят, спират да помпят вода, за да може да се оттекат за жътва. И го правят всички наведнъж, така че подлъгват датчиците за нивото на водата. Карат ги да мислят, че има достатъчно вода за всички, така че понякога цената…
Синьото сияние на помпата примигна и падна на 6,66$. Върна се на 6,95$.
Пак примигна. 6,20$. А след това обратно на 6,95$.
— Видя ли това? — попита Мария.
Сара изненадано си пое дъх:
— Уха.
— Ти стой при количката — Мария се примъкна по-близко до помпата. Беше късно. Никой друг не гледаше насам. Засега никой не беше забелязал. Тя не искаше да обръщат внимание. Не искаше никой да види какво се кани да направи.