Пустинята вече беше напълно черна и се охлаждаше, след като острата като скалпел стъргалка на слънцето се беше вдигнала от земята. Там, долу, би трябвало да има животни. Почти безкосмести койоти. Гущери и змии. Бухали. Цял свят, който оживяваше само когато слънцето залезе. Цяла екосистема, изникваща от леговища изпод скали, юка и ларея.
Анхела гледаше малките термални маркери на оцелелите пустинни обитатели и се чудеше дали пустинята отвръща на погледа му — дали някой кльощав койот се взира нагоре към приглушения вой на прелитащите над него хеликоптери на „Камилите“ и се чуди какви ли са тези хвърковати хора.
Измина един час.
— Наближаваме — обади се Рейес и наруши покоя. Говореше почти с благоговение. Анхела се наведе напред и се взря.
— Ето я — обади се Гупта.
Черна панделка на река, виеща се през пустинята, врязана между назъбените планински вериги.
Сияйна лунна светлина се плискаше върху водата и я режеше на сребърни слитъци.
Река Колорадо.
Тя криволичеше като змия през светлия пустинен пейзаж. Калифорния още не беше вкарала този участък от течението в сламка, но щеше да го стори. Цялото това изпаряване — не бива да оставяме слънцето да краде водата. За момента обаче реката все още течеше на открито, разголена под небето и пред мрачните погледи на гвардейците.
Анхела надзърна към реката, удивен както винаги. Радиобръщолевенето на екипажите заглъхна и всички се смълчаха при вида на толкова много вода.
Дори и силно смалена от сушата и оттоците, Колорадо пробуждаше благоговейна треска. Седем милиона квадратни акър-фута годишно — вярно, от първоначални шестнайсет милиона… но при все това — толкова много вода, просто ей така плискаща се по земята…
„Нищо чудно, че индийците боготворят реките“, помисли си Анхела.
Във върховата си форма Колорадо бе достигала над хиляда мили17 дължина — от белоснежните Скалисти планини надолу през червените скални каньони в Юта и чак до синия Пасифик шуртяла бърза и без прегради. И откъдето минавала, животът процъфтявал.
Стигало фермерът да сложи тръба, строителят да изкопае кладенец до нея или собственик на казино да пусне помпа в реката, и човек можел да се опие от предлаганите от Колорадо възможности. И в 115-градусовата жега18 животът можел да процъфтява. В пустинята можел да се раззелени цял град. Реката била благословия, даденост като тази на Дева Мария.
Анхела се чудеше как ли е изглеждала реката по времето, когато все още течала свободна и бърза. В днешно време нивото ѝ беше ниско, а течението — лениво, спряно зад огромни язовирни стени. „Блу Меса“, „Флейминг Гордж“, „Мороу Пойнт“, „Солджър Крийк“, „Навахо“, „Глен Каньон“, „Хувър“ и всички останали. И навсякъде, където стените задържаха реката и притоците ѝ, се образуваха езера, отразяващи пустинното небе и слънце. „Пауъл“. „Мийд“. „Хавасу“…
В днешно време до границите на Мексико не достигаше и капка вода, без значение колко оплаквания постъпваха по повод Спогодбата за река Колорадо19 и Речния законник20. Децата в Картелните щати21 израстваха и умираха с мисълта, че Колорадо е просто легенда като чупакабра, за когото беше разказвала старата abuela22 на Анхела. По дяволите, че по-голямата част от Юта и Колорадо не успяваха да се доберат до водата, която изпълваше каньоните под хеликоптера на Анхела.
— Десет минути до контакт — обяви Рейес.
— Има ли вероятност за съпротива?
Полковникът поклати глава:
— Зонърите не държат кой знае каква защита. Повечето им отряди все още са на мисия в Арктика.
Това беше дело на Кейс, смазала лапите на глутница политици от Източния бряг, на които не им пукаше какво, мътните го взели, става от тази страна на Континенталната черта. Тя беше задавила онези свинеглави копелета с курви и кокаин и с огромни шумолящи океани от супер-ПАК23 кинти, така че когато началник-щабовете24 откриха отчаяната си нужда да защитят петролопроводите на пясъчните си залежи на север, по съвпадение се оказа, че единствените, способни да свършат тази работа, са пустинните плъхове от Аризонската национална гвардия.
Анхела си спомни репортажите по новините, докато ги изпращаха — енергийните защитници вдигаха врява от всички фийдове. Беше му забавно да гледа как журнотата бият патриотичните барабани, за да си вдигат рейтинга. Да карат жителите на щатите пак да се чувстват като яката американска работа. Журнотата ги биваше поне за това. Даваха на американците шанс поне за секунда пак да се почувстват големите яки пичове.
19
Спогодба за река Колорадо (Colorado River Compact) — споразумение от 1922 г., което разпределя между седем щата общо 15 милиона акър-фута (586 м³/сек дебит) от р. Колорадо. — Б.пр.
20
„Речният законник“ (The Law Of The River) — сборът споразумения, федерални закони, съдебни решения и постановления, договори и регулативни направления, според които се разпределя и стопанисва водата на р. Колорадо между седемте граничещи с нея щата и Мексико. — Б.пр.
23
Super-PAC (от PAC — political activity committee) — относително нов тип „политически активистки клубове“, възникнали след 2010 г. в САЩ, които събират неограничени суми от компании, съюзи, асоциации и индивиди с основна цел използването им за реклама/антиреклама на политически фигури. Традиционните ПАК имат право да даряват средства директно на политическите кандидати, докато супер-ПАК по закон нямат такова право. — Б.пр.
24
Има се предвид Комитетът на началник-щабовете, Joint Chiefs of Staff — орган за планиране и управление на военните сили на САЩ. — Б.пр.