— Това би могло да е логичната причина.
— Или да събира сведения, да шпионира. Така правят и някои хора, когато подозират, че партньорът им изневерява. Всичко е възможно.
— Тогава е възможно и неволно да е записал смъртта си. — У мен проблесна надежда и същевременно тази мисъл дълбоко ме обезпокои. — Казах „неволно“, понеже нямаме представа какво стои насреща ни. Може и преднамерено да е записал смъртта си; тогава си имаме работа със самоубиец. Не изключвам нищо.
— Няма как да е самоубийство — каза Марино.
— Нека на този етап не изключваме нищо — повторих аз.
— Като атентаторите самоубийци — каза Луси. — Като в гимназията „Колумбайн“ и в базата „Форт Худ“. Може би се е готвел да отнеме живота на толкова хора, колкото успее, в Нортънс Удс, а после да се самоубие, но нещо се е случило и той така и не е имал възможност да го направи.
— Нямаме представа какво стои насреща ни — повторих отново.
— Глокът е със седемнайсет патрона в пълнителя и един в гнездото — каза Луси. — Голяма бойна мощ. Несъмнено, може да съсипеш нечия сватба. Трябва да разберем чия е била сватбата и кои — поканените.
— Такива хора обикновено носят повече патрони — отвърнах аз. Знаех всичко за убийствата във „Форт Худ“, в гимназията във Вирджиния, на толкова други места, където убийци откриваха огън, без да се интересуват особено чий живот ще отнемат. — Обикновено, ако са планирали масово убийство, такива хора носят муниции в изобилие и имат допълнително оръжие. Съгласна съм с теб обаче. Американската академия на изкуствата и науките е прочуто място и трябва да установим чия е била сватбата и кои — поканените.
— Предполагам, че ти членуваш там — обърна се Марино към мен. — Може би имаш контактите, за да изискаш списък на гостите и програмата на събитието.
— Не съм член.
— Майтапиш се.
Не доуточних, че не съм спечелила Нобелова награда, нито „Пулицър“, и нямам докторска степен — само дипломи по медицина и право, а те не се брояха. Бих могла да му напомня и че в случая Академията нямаше никакво отношение, понеже всеки би могъл да наеме сградата. Нужни бяха единствено връзки и пари. Но не бях в настроение да давам подробни пояснения на Марино. Не е трябвало да се обажда на Бригс.
— Добри и недотам добри новини относно записите. — Луси се пресегна през облегалката и ми подаде таблета си. — Добра новина е, че на пръв поглед сякаш нищо не е трито, поне в последно време. Което би могло да е довод в полза на факта, че той е шпионирал. Логично е да предположим, че ако някой го е държал под око и ако това е свързано със смъртта му, то този някой би могъл да влезе в уебадреса му и да изтрие хард драйва и SD картата, преди някой да ги види.
— А защо да не изземе проклетото радио и слушалките от проклетото местопрестъпление? — обади се Марино. — Ако е бил следен, ако върху него е оказван натиск — който го е правил, може да му е видял сметката. Да бях аз, щях да грабна слушалките и радиото и да си продължа по пътя. Затова съм готов да се обзаложа, че записите са негова работа. И за минута няма да повярвам, че ги е правил някой друг. Обзалагам се и че това момче е било забъркано в нещо; каквато и да е била причината за екипировката за следене, той е бил единственият, уведомен за нея. Проблемът е, че липсват записи на извършителя, на онзи, който го е пречукал, а това вече говори много. Ако някой му се е изпречил, докато е разхождал кучето си, защо камерата в слушалките не го е записала?
— Не го е записала, понеже той не е видял лицето му — отвърна Луси. — Не е гледал към никого конкретно.
— Ако допуснем, че има лице, което е причинило смъртта му — напомних и на двамата.
— Така е — отвърна тя. — Камерата улавя всичко, което приносителят й погледне; тази камера върху лентата на наушниците е като трето око.
— Тогава онзи, който го е пречукал, е минал отзад — заключи Марино. — И го е направил така бързо, че жертвата не е успяла да се обърне. Или пък е убийство със снайпер. Може да е бил застрелян от разстояние. Стрела с отрова, например. Нали имаше някакви отрови, които предизвикваха кръвоизливи? Може да изглежда пресилено, но такива неща се случват. Нали помните онзи шпионин на КГБ, когото уболи с върха на чадър, намазан с рицин? Чакал на някаква автобусна спирка; никой нищо не видял.
— Бил е български дисидент, който работел за Би Би Си, и не е сигурно, че е било с чадъра, а ти навлизаш в дълбоки води без карта — казах му аз.
— А и рицинът не би причинил моментална смърт — отвърна Луси. — Така е при повечето отрови. Дори цианидният газ. Не мисля, че е бил отровен.