— Трябва да убедим съдебните заседатели в нещата такива, каквито са.
— Това винаги е голямо предизвикателство, независимо от случая.
— Не е добре, че намерихме кучето в къщата на Филдинг — повтори Марино. — Свързва го с убийството на Илай. Имаме го записано на видео. Илай е разхождал кучето, когато е ударен.
— Микрочипът — припомних му. — Може да бъде проследен до Дон, не до Джак.
— Това нищо не значи. Убил е Илай, взел е кучето, а то познава Филдинг нали? — каза Марино, сякаш Сок не беше на сантиметри от него, заспал с глава върху крака му. — Кучето познава Филдинг, понеже Дон е ходила в Салем и понякога е водила кучето в къщата на Филдинг. И така, Филдинг убива Илай, после отвежда кучето. Или поне Дон е искала да помислим така.
— Всъщност, нещата са различни. Джак не е убил никого. — Стигнах до извода, че апартаментът на Дон носи следите от същата мизерия като къщата на Филдинг в Салем.
Навсякъде кутии и безпорядък. Дрехи, струпани на купчини или захвърлени на странни места. Зарита с чинии мивка. Препълнена кофа с боклук. Планини от вестници. Компютърни разпечатки, списания, а върху масата във всекидневната — множество предмети, етикетирани и сложени там от полицията, включително същия модел спортен часовник с джипиес, какъвто бях избрала за Филдинг преди няколко години за рождения му ден, и един набор за дисекции в кутия от розово дърво като този, който му подарих, докато работеше за мен в Ричмънд.
Имаше и снимка в близък план на чифт черни ръкавици. На китката на едната имаше малка черна кутийка. Марино ги описа като леки еластични ръкавици с безжични датчици и вградени акселерометри, трийсет и шест сензора и приемник/предавател с ултранисък волтаж, макар че ми се наложи да се досещам за всичко това и да го пресявам от погрешните му формулировки и обърканото му описание. Ръкавиците, обстойно разгледани и от Бригс, и от Луси на местопрестъплението, очевидно бяха предназначени да упражняват контрол над робот чрез жестове, и по-конкретно, да направляват летящия робот, който Илай е носел у себе си, когато е бил убит от жената, предоставила му откраднатия пръстен с печат.
— Значи летящият робот е бил в апартамента й — допуснах. — Бентън предложи ли ти кафе?
— Отровен съм от кафе. Някои от нас още не са си лягали.
— Аз работя в леглото. Това не означава, че съм спала.
— Сигурно е хубаво. Ще ми се и аз да си стоя в къщи и да работя в леглото. — Той взе айфона от мен и затърси из файловете.
— Може пък и да нагласим длъжностната ти характеристика. Да си стоиш в къщи и да работиш в леглото по няколко дни всяка година, в зависимост от възрастта и грохналостта ти, която ще се наложи да отчитаме. Предполагам, че аз ще съм тази, която ще я отчита.
— Така ли? А кой ще отчете твоята? — Марино намери няколко снимки, които искаше да ми покаже.
— Моята не се нуждае от оценка. Очевидна е за всички.
Показа ми летящия робот в близък план, макар и в перспектива, при която трудно можеш да прецениш за какво става дума — просто блестящ предмет върху квадратен лист бяла хартия на масата във всекидневната на Дон Кинкейд. Хрумна ми, че микромеханичното приспособление би могло да е обеца. Сребърна обеца, върху която някой е стъпил, както първоначално помислили, каза ми Марино. Луси била на мнение, че е стъпкана, докато екипът от спешна медицинска помощ работел върху Илай, а по-късно Дон го намерила, когато се върнала в Нортънс Удс, облечена най-вероятно в същото дълго черно вълнено палто, с което беше и в гаража ми; всъщност, палто, за което смятах, че е на Филдинг. Според показанията на свидетел, млад мъж или жена — свидетелят не беше съвсем сигурен в пола на лицето — с огромно черно палто е обикалял из Нортънс Удс с фенерче часове след смъртта на Илай Голдман. Лицето с огромното палто е било там само и на свидетеля му се сторило странно, защото било без куче, но изглежда, търсело нещо и правело странни движения с ръце.