Бентън даде на заден, стоповете пламнаха като гневни очи, когато удари спирачки заради някакъв мъж и кучето му, които минаваха наблизо. Мъжът със слушалки на главата гледаше към Бентън, може би се любуваше на поршето, черен турбо кабрио автоматик, което той поддържаше блестящо, като лакирано. Чудех се дали ще си спомни младия мъж и неговата хрътка в черно и бяло, или може би не ги беше забелязал, но познавах Бентън. Бил е обсебен, може би така обсебен от мъжа с кучето, както бях и аз. Опитвах се да си припомня какво прави Бентън вчера. Късно следобед отиде до кабинета си в Маклейн, понеже забравил да вземе у дома папката със случая на пациент, за когото трябвало да изготви експертиза днес. Няколко степени на абстракция, млад мъж и неговото старо куче, които ще се разделят завинаги, и моят съпруг, сам в колата си на път за болницата, за да вземе нещо, което е забравил. Наблюдавах развитието на събитията, сякаш бях господ; ако това означаваше да си господ, значи наистина беше ужасно. Знаех какво ще се случи и не можех да направя нищо, за да го предотвратя.
3.
Осъзнах, че колата е спряла и Марино и Луси са слезли. Бяхме паркирали пред терминала на гражданската авиация „Джон Уолас“, а аз стоях в купето. Не откъсвах поглед от екрана на айпада, докато Луси и Марино разтоварваха вещите ми.
През отворения заден капак на автомобила нахлу студен въздух, а аз продължавах да се питам защо мъжът е избрал да води Сок в Нортънс Удс, в тъй наречения „Мид-Кеймбридж“, почти в Съмървил. Защо там? Толкова близо до мястото, където живеех? Дали е имал среща с някого? Черна желязна порта изпълни екрана. Открехната е, ръката му я отвори по-широко, а аз осъзнах, че е сложил плътни черни ръкавици, като тези, които носят мотоциклетистите. Студено му е на ръцете, или е имал някаква друга причина? Може би е възнамерявал да използва оръжието. Представих си как вдига предпазителя на деветмилиметровия пистолет и натиска спусъка с дебелите ръкавици, но това ми се стори нелогично.
Чух, че разгърна найлоновата торба, после и аз погледнах заедно с него вътре и видях нещо, което приличаше на малка дървена табакера. „Табакера за пури“, помислих си. Някои от тези кутии бяха изработени от кедрово дърво и снабдени с миниатюрен хигрометър; служеха като овлажнител на пурите. Спомних си лулата от жълто стъкло в апартамента му. Може би е обичал да разхожда кучето си в Нортънс Удс, понеже мястото беше отдалечено и доста усамотено. Полицията не проявяваше особен интерес към него, освен ако не се налагаха мерки за сигурност заради някое събитие на високо равнище. Може би е обичал да идва тук да пуши трева. Подсвирна на Сок, наведе се, изхлузи каишката и му каза: „Хайде, момче, помниш ли нашето място? Покажи ми нашето място“. Последва нещо неясно, което не разбрах добре. Сякаш каза: „А за теб“, после „Искаш ли да изпратиш…?“ или „Изпрати ли…?“. Превъртях записа, но пак не разбрах думите му, може би защото беше наведен и говореше в яката на якето си.
На кого говореше? Не виждах никого наоколо, само кучето и ръцете в ръкавици, после ъгълът на камерата се промени, понеже той се беше изправил, и отново съзрях парка, алеята с дървета и пейки, а встрани, до постройката със зелен метален покрив — пътека. Имаше и някакви хора, но заради топлите им дрехи заключих, че не бяха гости на сватбата, а най-вероятно бяха излезли на разходка в парка, като мъжа. Сок се втурна към храстите, за да си свърши работата, а господарят му влезе в елегантното имение със стари брястове и зелени пейки.
— Хайде, момче, след мен — подсвирна той.
В сянката на гъстите, скупчени на туфи рододендрони снегът беше дълбок и изпъстрен с мъртви листа, камъни и счупени клони, които болезнено ми напомниха за скрити гробове, змийски кожи и обветрени кости, оглозгани навремето, преди да бъдат разпилени. Той се озърна наоколо, а камерата се забави върху триредния покрив от зелен метал на постройката от стъкло и дърво, която двамата с Бентън виждахме от слънчевата веранда на нашия дом. Мъжът извърна глава, аз съзрях вратата на първия етаж към градината. Камерата отново спря — този път върху жена със сива коса, застанала пред вратата. Беше облечена с костюм и дълго кафяво кожено палто и говореше по телефона.