Трябваше да прегледам видеоклиповете по-внимателно, но точно в момента това не беше възможно. Айпадът беше отзад, а и сега нямах време. Перките внезапно разпориха въздуха, генераторът беше включен. С Луси си сложихме слушалките. Тя задейства още превключватели от горния панел, главната авионика, полетните и навигационните инструменти: Преместих бутона на интеркома на опция „само за екипажа“, за да не може Марино да ни чува, а и ние да не го чуваме, когато Луси говореше с диспечера. Стробоскопът, навигационните светлини и прожекторът за кацане хвърляха бели отблясъци по асфалта, докато чакахме кулата да ни разреши излитане. Въведох местоназначението на сензорния дисплей и едновременно коригирах висотомерите върху дисплея с динамичната карта и системата за управление на полета „Шелтън“. Уверих се, че дигиталните индикатори на горивомерите са еднакви с тези на механичните. Правех повечето неща поне по два пъти, понеже за Луси никоя информация не беше излишна.
Получихме разрешение за полет от кулата, рулирахме зависнали до пистата, излетяхме и набрахме височина на североизток. Пресякохме река Делауеър на 335 метра височина. Водата беше тъмна, набраздена от вятъра, течеше тежко като разтопен метал. Светлините от земята примигваха през дърветата като малки огньове.
4.
Променихме курса и поехме към Филаделфия, понеже в близост до брега видимостта беше влошена. Отново преместих бутона на интеркома, за да сме във връзка с Марино.
— Добре ли си там отзад? — Вече бях по-спокойна, а и все още твърде ангажирана в мислите си с дългото черно палто и със стреснатия, измъчен вик на мъжа, за да се ядосвам на Марино.
— Давай по-бързо да се измъкнем от Ню Джърси — долетя гласът му. Знаеше къде сме, понеже видеоекранът в задното отделение за пътници показваше карта със статуса на полета.
— Мъгла и леден дъжд: атмосферните условия налагат управление в съответствие с правилата за полети по прибори, а това ни забавя — отвърна Луси. — През повечето време ще бъдем на режим „само за екипажа“, за да успея да се справя.
Прехвърлиха ни от една контролна кула на друга и отново отрязахме Марино от разговора. Картата за планиране на полетите на територията на щата Вашингтон стоеше разгърната в скута ми и въведох новите координати за Оксфорд, Кънектикът, на дисплея с динамичната карта и системата за управление на полета „Челтън“, предвидих евентуално спиране за зареждане с гориво, а двете с Луси не откъсвахме поглед от показанията на радара и картината с огромни блокове в зелено и жълто, които приближаваха към нас откъм Атлантическия океан. Според Луси можехме да изпреварим бурята, да я избегнем и да минем встрани от нея, стига да останем на суша, вятърът да е все така благоприятен и да повиши наземната ни скорост, която в момента и без това беше впечатляваща — сто петдесет и два възела.
— Как си? — Не откъсвах поглед от скенера. Следях за мобилни клетки и други летателни апарати.
— Ще съм по-добре, когато стигнем там, накъдето сме тръгнали. Сигурна съм, че всичко ще е наред и ще се изплъзнем от този хаос. — Тя посочи радарния дисплей с метеорологичната карта. — И при най-малката опасност обаче кацаме.
Но ако беше предвидила, че може да ни се наложи да прекараме нощта насред полето, тя не би дошла да ме вземе. Не се тревожех ни най-малко. Може би вече нямах резерви, за да се тревожа и за това.
— А иначе, като цяло? Как се справяш? — попитах в микрофона. — Много мислих за теб през тези седмици. — Опитвах се да я накарам да говори.
— Зная колко е трудно да поддържаш връзка със своите хора при тези обстоятелства — каза тя. — Всеки път, когато си кажехме, че се прибираш, нещо се променяше, затова накрая съвсем престанахме да мислим.
Заради едни или други непредвидени обстоятелства на три пъти удължаваха стипендията по участието ми в програмата. Два свалени хеликоптера в Ирак за един ден с двайсет и трима убити. Масовото убийство при „Форт Худ“, а в по-близко време и земетресението в Хаити. Инженерните войски бяха изцяло ангажирани, нямаше никакви резерви, а Бригс отказваше да ме освободи от програмата за обучение. Само преди няколко часа за пореден път се опита да отложи отпътуването ми с предложението си да остана в Доувър. Сякаш не искаше да ме пусне у дома.