— Имах чувството, че като стигнем Доувър, ще се окаже, че пак ти остават още седмица-две, или може би месец — додаде Луси. — Този път обаче ти приключи.
— Явно съм им дошла в повече.
— Да се надяваме, че сега не се прибираш у дома, само за да се върнеш отново още утре.
— Взех си изпитите. Свърши се. Отговорна съм за цял център.
— Някой иска да е отговорен за него, да. Повече от сигурно е.
Не желаех да чувам повече коментари от този род по адрес на Джак Филдинг.
— А иначе? Всичко наред ли е? — попитах.
— Почти завършиха гаража. Достатъчно голям е да побере три коли, има дори и автомивка. Пространството е общо. — Последните новини от ремонта у дома ми напомниха колко далеч бях в последно време от онова, което ставаше в собствената ми къща. — Гумираният под вече е монтиран, но алармената система не е готова. Нямат намерение да се занимават със счупените прозорци, макар да им казах, че би трябвало. Един от старите панели от ръчно релефно стъкло от времето на строежа на сградата не оцеля след ремонта. Затова в момента в гаража ти е малко ветровито. Знаеше ли всичко това?
— Бентън имаше грижата.
— Е, той беше доста зает. Имаш ли честотите за Милвил? Мисля, че бяха едно-две-три-точка-шест-пет.
Проверих състоянието, потвърдих честотата и я въведох на Ком I.
— А ти как си? — опитах отново.
Искаше ми се да разбера какво друго, освен мъртвеца в хладилната камера, ме очаква у дома. Но вместо да ми отговори, Луси прехвърли темата върху заетостта на Бентън. Когато изричаше нещо подобно, всъщност тя не го мислеше буквално. Много беше нервна. Обсебена беше от инструментите, радарните екрани и онова, което ставаше извън пилотската кабина, сякаш очакваше да влезе във въздушен бой, да бъде ударена от светкавица или да претърпи механична повреда. Струваше ми се, че е някак си дистанцирана, или може би аз не бях в настроение.
— Ангажиран е с тежък случай — обясних. — Много труден.
И двете знаехме за какво говоря. Името на Джони Донахю, пациент в Маклейн и студент в Харвард, не излизаше от новините. Миналата седмица той призна, че убил шестгодишно момче с пневматичен пистолет за гвоздеи. Бентън беше убеден, че показанията му са изфабрикувани и че полицаите и областният прокурор имат поводи за недоволство. Хората държат признанията да са автентични, понеже не искат да мислят, че човек като него може да се измъкне. Питах се какви ли са резултатите от медицинската експертиза. На видеоклиповете, които току-що бях изгледала, видях поршето на Бентън да излиза на заден ход от алеята. Когато младият мъж и хрътката минаха покрай нашата къща, той е отивал в Маклейн, за да вземе медицинското досие на Джони Донахю. Шестте ръкостискания1. Човешката мрежа, която свързва всички ни; която свързва всеки на тази земя.
— Да не се отклоняваме от едно-две-седем-точка-три-пет, задавам на Ком 2, да не пропуснем Филаделфия — каза Луси, — ще се опитам да стоя по-далеч от техния клас Б. Ще успеем, мисля, стига бурята да не навлезе много навътре в сушата.
Тя посочи зелените и жълтите сектори върху екрана на сателитния метеорологичен радар, които показваха, че валежната зона приближава, сякаш се опитваше да се нахвърли върху нас от северозапад и да ни запрати към ярките светлини на високите постройки в центъра на Филаделфия, очертани върху нощното небе.
— Добре съм — отвърна тя. — Съжалявам за него и разбирам защо си бясна. — Тя посочи с палец назад, където седеше Марино. — Той си е такъв, какъвто е; не може да е друг.
— Чу ли разговора му с Бригс?
— Проведе го в Уилмингтън. Бързах да платя на бензиностанцията.
— Не трябваше да му се обажда.
— Все едно да кажа на Джет Рейнджър да не се лигави, когато извадя торбата с лакомства. За Марино да се перчи пред Бригс е като рефлекс, а като започне, не може да си затвори устата. Защо си по-изненадана от друг път? — попита Луси, сякаш вече знаеше отговора, опипваше почвата и търсеше нещо.
— Може би защото сега ни навлече по-тежък проблем от обикновено. — Разказах й за предложението на Бригс да транспортира трупа до Доувър.
Шефът на съдебномедицинските експерти към Въоръжените сили притежаваше информация, която не искаше да сподели с мен. Или поне аз подозирах, че крие нещо съществено от мен. Сигурно заради Марино. Заради кашата, която е успял да забърка, като е тръгнал да върши нещо през главата ми.
— Не мисля, че това изчерпва случая — каза Луси и в същия момент по радиото призоваха идентификационния номер, изписан при опашката на хеликоптера й.
1
Теория, според която всеки двама души в света могат да се свържат чрез шестима познати. Идеята е тествана от Стенли Милграм, социолог в Харвард, през 1967 г. — Б.пр.