— Срещна ли се с нея, разговаряхте ли? — попитах аз.
— До момента съумявах да го избегна, макар че се е обаждала в болницата и се е опитвала да се свърже с мен. На няколко пъти след приемането му. Не е уместно да разговарям с нея. Не е уместно да говоря за много неща и се надявам, че разбираш.
— Ако Джак или някой друг е разкрил някакви подробности относно Марк Бишъп пред нея, това вече е наистина сериозно — отвърнах. — Представям си защо предпочиташ да запазиш информацията за себе си, но мисля, че имам право да бъда информирана дали той е извършителят.
— Не зная какво знаеш ти. Какво ти е казал Джак.
— За кое по-точно?
Не исках да призная пред Бентън, а още повече пред себе си, че не си спомням кога точно говорих с Филдинг за последен път. Контактите ни, ако изобщо ги осъществявахме, бяха формални и лаконични, а през няколкото почивни дни, в които се завръщах у дома, не се видяхме. Заминал беше еди-къде си, за да заведе семейството си, макар да не бях съвсем сигурна в това. От доста време Филдинг вече не споделяше подробности от личния си живот с мен.
— За този случай, по-точно случаят с Марк Бишъп — отвърна Бентън. — Кога се е случило, например. Джак обсъждал ли го е с теб?
В събота, 30 януари, когато шестгодишният Марк Бишъп си играел в задния двор на дома си, на около час път оттук, в Салем, някой забил пирони в главата му.
— Не — отвърнах аз, — Джак не е говорил за това с мен. Бях в Доувър по време на убийството и случаят е бил поет от Филдинг. Рядко изключение, помислих си и тогава. Той никога не е можел да се справя с деца, но по някаква причина тогава решил да се заеме с разследването, а това крайно ме изненада. В миналото, ако тяло на дете бъде насочено към моргата, Филдинг изчезваше. Нямаше никаква логика да поеме случая на Марк Бишъп и сега съжалявах, че не се прибрах у дома, понеже първият ми подтик беше да направя именно това. Трябваше да се вслушам в интуицията си, но не исках да постъпвам със заместника си по начина, по който Бригс току-що се беше отнесъл към мен. Не исках да покажа недоверие.
— Прегледах внимателно документацията, но не сме обсъждали случая с Джак, макар недвусмислено да показах, че при нужда винаги може да разчита на мен. — Долових, че заемам отбранителна позиция и се намразих за това. — Формално случаят е негов. Формално аз отсъствах. — Не можех да се заставя да млъкна, а знаех, че проявявам слабост, все едно се извинявах, и се дразнех.
— С други думи, Джак не се е опитвал да сподели подробностите. Да сподели своя поглед върху подробностите, бих казал — доуточни Бентън.
— Не забравяй къде бях и с какво се занимавах — припомних му.
— Не казвам, че вината е твоя, Кей.
— Каква е вината ми? И какво имаш предвид под „своя поглед“ върху подробностите?
— Питам те дали си разговаряла с Джак за случая. Или може би той избягва да го обсъжда с теб?
— Знаеш как е при него, когато става дума за деца. Тогава му оставих съобщение, че един от другите съдебномедицински експерти може да поеме случая, но Джак настоя да се справи сам. Останах изненадана, обаче нещата се развиха по този начин. Както казах, прегледах цялата документация. Неговите доклади, полицейските рапорти, лабораторните експертизи, всичко.
— Значи наистина нямаш представа какво става?
— Изглежда, ти си на това мнение.
Бентън замълча.
— Да зная какво става относно скорошното развитие по случая? Във връзка с признанието на Донахю? — направих нов опит аз. — Разбира се, информирана съм за вестникарските публикации — „Студент от Харвард поема изцяло вината“. Очевидно намекваш за подробности, с които не съм запозната.
Бентън отново замълча. Представих си разговора между Филдинг и майката на Джони Донахю. Не беше изключено Филдинг да й е разкрил подробности относно местопребиваването ми тази вечер, а тя да е изпратила шофьора си да ми предаде някакъв плик, макар че, изглежда, шофьорът не беше уведомен, че доктор Скарпета е жена. Хвърлих поглед към черното кожено яке на Бентън. Съзрях в тъмното белия ръб на плика в джоба му.
— Защо някой от твоя офис ще разговаря с майката на лицето, признало, че е извършило престъпление? — Въпросът на Бентън прозвуча по-скоро като декларация. Беше реторичен. — Много внимавахме информацията, че днес напускаш Доувър, да не изтече в медиите. Заради този случай. — Имаше предвид човека, загубил съзнание в Нортънс Удс. — Може да има логично обяснение за това как е научила тя. Друго обяснение, несвързано с Джак. Опитвам се да бъда непредубеден.