Изобщо не звучеше като опит от негова страна да остане непредубеден. По някаква непонятна за мен причина говореше така, сякаш беше сигурен, че Филдинг е информирал мисис Донахю. Освен да се е повлиял от намека на Марино отпреди минути, че Филдинг иска да загубя работата си.
— Двамата с теб знаем отговора. — Долових убеденост в гласа си и осъзнах колко съм уверена в уменията на Джак Филдинг в това отношение. — Доколкото ми е известно, по новините няма нищо. И дори мисис Донахю да е разбрала по този начин, това не обяснява информацията й за индикационния номер на хеликоптера на Луси. Не обяснява и откъде е осведомена, че пристигам с хеликоптер и ще кацна в Ханском, и то по това време.
Бентън се отправи към Кеймбридж. Виелицата вече навяваше съвсем дребни снежинки. Снегът шибаше колата, нахвърляше се върху нас на пориви, сякаш за да ни изтласка от пътя. Тъмнината беше рискована и коварна.
— Да добавим и малката подробност, че шофьорът те обърка с мен — додадох аз. — Разбрах го от начина, по който разговаряхте. Мислеше, че ти си доктор Скарпета, а майката на Джони Донахю несъмнено знае, че не съм мъж.
— Трудно е да се каже какво знае — отвърна Бентън. — Филдинг е медицинският експерт по случая, не ти. Както каза, официално ти нямаш нищо общо. Официално не носиш отговорност.
— Аз съм шефът и нося цялата отговорност. В крайна сметка всички съдебномедицински случаи в Масачузетс ще са моя грижа. Имам много общо.
— Нямах това предвид, но се радвам, че го казваш.
Разбира се, нямаше това предвид. А аз не желаех да мисля какво има предвид. Отсъствах. Предполагаше се, че по някаква причина ще бъда в Доувър, а в същото време тук, без мое участие, се подготвяше откриването и администрацията на Центъра за сертифицирана съдебномедицинска експертиза. Може би беше твърде много. Може би бях повишена преднамерено, за да се проваля.
— Имам предвид, че откакто откриха Центъра, ти стана невидима — каза Бентън. — Съвършено неоткриваема за новините.
— По презумпция — отвърнах аз — съдебномедицинските служби към Въоръжените сили не търсят публичност.
— Разбира се, че е по презумпция. Не те виня.
— Презумпцията е на Бригс — изказах на глас онова, за което, както подозирах, намекваше Бентън.
Нямаше доверие на Бригс. И никога не е имал. Винаги съм го отдавала на ревността. Бригс беше властен и крайно предизвикателен човек, а откакто напусна ФБР, Бентън не чувстваше нито власт, нито предизвикателство. Освен това с Бригс ни свързваше общо минало.
Той беше от малкото останали в живота ми предшественици на Бентън. Сякаш още не бях пораснала, когато за първи път срещнах Джон Бригс.
— Съдебномедицинските служби към Въоръжените сили не желаят да даваш интервюта във връзка с Центъра или да правиш публични изявления относно каквото и да е в Доувър, докато Центърът не бъде установен и ти не приключиш с подготовката си — продължи Бентън. — За известно време това ще те задържи встрани от светлините на прожекторите. Опитвам се да си припомня последния път, когато се появи по Си Ен Ен. Трябва да е било поне преди година.
— По странна случайност, тази вечер трябваше да изляза под светлините на прожекторите. И пак по странна случайност ангажиментът ми в Си Ен Ен беше отменен. Всъщност, за трети път, понеже завръщането ми тук все се отлагаше.
— По случайност, да. Много случайности — каза Бентън.
Не беше изключено Бригс умишлено да ме е компрометирал. Блестящо хрумване! Да ме подготвя за по-висок пост — най-високия, който съм заемала досега, и в същото време да ме прави все по-невидима. Да ми затвори устата. И в крайна сметка изцяло да се отърве от мен. Подобна мисъл ми се струваше шокираща. Не исках да повярвам в нея.
— Това, което трябва да разбереш сега е, кой е авторът на всички тези случайности — каза Бентън. — Далеч съм от мисълта, че Бригс интригантства по макиавелиански. Той не е Пентагонът. Той е само едно винтче от много голям механизъм.
— Зная, че не го харесваш.
— Не харесвам машината. А тя винаги ще е около нас. Човек трябва да е сигурен, че я разбира, за да не се окаже смазан от нея.
Снегът потропваше по стъклото от него и отскачаше. Прекосявахме ивици открити поля и гъсти гори; отдясно на моста, по който минавахме, течеше забързано пълноводен поток. Тук въздухът би трябвало да е по-студен. Снегът беше ситен и леден, докато влизахме и излизахме от зони с променливо време, а това ме правеше неспокойна.