— Нищо добро не следва от писмото й, нали ти казах. Съдържанието му е крайно компрометиращо. За момента единственото реално алиби, което някой може да предложи, за да докаже, че показанията му са пълна безсмислица, е разминаването в часовете. Този един час промяна всичко; или поне би могъл да промени всичко.
Представих си как Джони става от масата в „Бискит“ към един часа и се отправя към Салем. В зависимост от трафика и от това кога точно е напуснал Кеймбридж или Съмървил и се е отправил на север по И-95, би могъл да е в дома на семейство Бишъп в историческия район към два или два и трийсет.
— Има ли кола? — попитах аз.
— Не шофира.
— Такси, влак? Не и ферибот по това време на годината. Ще ги пуснат чак през пролетта, а и ще трябва да го вземе от Бостън. Но си прав, че без кола ще му е нужно повече време да стигне до там. Един час може да промени всичко за човек, на когото се налага да намери транспорт.
— Само не разбирам откъде има всички тези подробности — каза Бентън. — От него, добре. Може би. Може би той за пореден път е променил версията си. Джони каза, че е напуснал „Бискит“ в два, не в един, но не е изключено да е подменил една толкова решаваща подробност, понеже е решил, че някой иска да чуе точно това. Както и да е, подобно нещо е необичайно, крайно необичайно.
— Беше с него тази сутрин.
— Не аз съм онзи, който ще му внуши да промени подобен факт.
Бентън каза, че това е нова подробност и че не вярва Джони да е коригирал версията си относно часа, в който е излязъл от кафенето. Както изглежда, мисис Донахю беше допуснала грешка и се опитвах да си представя как е станало, но усещах, че нещо не е наред.
— Как изобщо е стигнал до Салем? — запитах аз.
— Би могъл да вземе такси или влак, но нямаме доказателства нито за едното, нито за другото. Никакви резервации, никакви билети, нищо, което да докаже, че е бил в Салем или че е имал връзка със семейство Бишъп. Нищо, освен самопризнанията му. — Бентън хвърли поглед в огледалото за обратно виждане. — И по-същественото — неговата версия напълно повтаря изнесеното в новините; появят ли се нови подробности и теории, променят се и показанията му. В това отношение писмото на майка му е точно. Повтаря фактите дума по дума. Включително всеки сценарий или информация, предложена от друг — от някой, който да го подведе, искам да кажа. Внушаемост, податливост на манипулации, поведение, което подбужда подозрения — все симптоми на Аспергер. — Отново хвърли поглед в огледалото. — И неизменното внимание към детайла, към най-малката подробност, което изумява останалите. Например към това колко е часът. Винаги е твърдял, че е напуснал „Бискит“ в два следобед. Два часа и три минути, ако трябва да сме точни. Питай Джони колко е часът или в колко часа е направил нещо, и той ще ти каже с точност до секунда.
— Защо му е тогава да променя такъв факт?
— Не би го направил, по моя преценка.
— Значи, ако наистина иска хората да повярват, че е убил Марк Бишъп, по-добре да твърди, че е тръгнал по-рано.
— Въпросът не е, че иска хората да повярват в подобно нещо. Въпросът е, че той вярва в това. Не защото помни, а защото не помни и защото така му е внушено.
— От кого? Сякаш прави самопризнания, преди изобщо да е заподозрян и подложен на разпит. Значи не е подведен към погрешни показания от полицията, например.
— Той не помни. Убеден е, че след като е напуснал „Бискит“, в два е имал дисоциативен епизод, някак си е стигнал до Салем и е убил момчето с пневматичен пистолет за гвоздеи…
— Не го е направил — прекъснах го аз. — Това поне мога със сигурност да ти кажа. Не е убил Марк Бишъп с пневматичен пистолет за гвоздеи. Никой не е направил подобно нещо.
Бентън мълчаливо подкара по-бързо, снежинките отново бяха малки и потропваха по колата, сякаш бяха песъчинки.
— Мисис Донахю погрешно интерпретира и медицинската експертиза на Джак. — Говорех убедено, понеже друга част от мен не можеше да потисне тревогата за това как ще се справя с нея. Мислех да послушам Бентън и да не й се обаждам. Утре, още сутринта, щях да помоля офис мениджъра си Брайс да се свърже с нея и да й предаде, че, за свое голямо съжаление, не съм в състояние да обсъждам случая на Марк Бишъп или който и да е друг случай. Важно беше Брайс да не остави впечатлението, че съм прекалено заета, че съм останала безчувствена към нещастието на мисис Донахю, а това отново ми напомни за майката на редник първи клас Питър Гейбриъл и за болезнените неща, които ми наговори по-рано днес в Доувър. — Предполагам, получил си резултати от аутопсията — обърнах се към Бентън.