— Няма да получиш контактна рана като от дулото на огнестрелно оръжие — отвърнах. — Нараняванията, които видях върху фотографиите, са отпечатъци от чук, а това, че липсват следи от съпротива, не означава, че по някакъв начин момчето не е било заставено, придумано или манипулирано да улесни извършителя. Имам чувството, че отделни страни предпочитат да пренебрегнат фактите по случая заради онова, в което искат да вярват. А това е крайно опасно.
— Допускам, че Филдинг е онзи, който игнорира фактите по случая. Навярно преднамерено.
— Господи, Бентън! Той може да е всякакъв…
— Или от немарливост. Едното или другото — каза Бентън и очевидно имаше нещо предвид. Убедена бях в това. — Слушай, през изминалите шест месеца направи всичко, което ти беше по силите.
— Какво означава това? — Знаех какво означава. Именно онова, от което се опасявах всеки божи ден, откакто заминах.
— Помниш, когато го обяви за твой човек в онзи отчаян момент в Ричмънд. — Макар че едва ли го осъзнаваше, Бентън доближаваше област извън границите на позволеното. — От първия ден той не можеше да се занимава с деца, това е вярно и ти сама го каза. Възникнеше ли случай с дете, изчезваше яко дим и понякога го нямаше никакъв с дни. А ти обикаляше с колата, опитваше се да го намериш, ходеше у тях, в любимия му бар, в шибания фитнес или в гимнастическия салон, където тренираше таекуондо, напиваше се до несвяст или си изкарваше яда на някого. Никой от нас не обича да се занимава с мъртви деца, за бога; този човек обаче има реален проблем.
Трябваше да окуража Филдинг да отиде в патохирургията, да започне работа в някоя болнична лаборатория, да анализира биопсийни проби. Вместо това аз го напътствах и окуражавах.
— И все пак той пое случая на Марк Бишъп — каза Бентън. — Би могъл да го остави на някой друг от лекарите ти. Само ми се иска да вярвам, че не лъже; дяволски се надявам, че отгоре на всичко и не лъже. — Бентън обаче мислеше, че Филдинг лъже. Знаех го.
— Отгоре на кое? — попитах и погледнах в огледалото за обратно виждане. Чудех се защо Марино се е залепил така за нас.
— Надявам се, че някой не го окуражава да потвърди употребата на пневматичния пистолет въпреки фактите. — Бентън хвърли поглед към страничното огледало, без да движи глава. Да, твърде много години работа под прикритие, през които трябваше да си пази гърба. Някои навици никога не умират.
— Кой? — попитах аз.
— Не зная.
— Говориш така, сякаш знаеш. Но няма да ми кажеш. — Излишно беше да го притискам. Щом не искаше да ми каже, значи не можеше. От двайсет години танцувахме този танц, и не ставаше по-лесно.
— От полицията настояват случаят да бъде решен, това е повече от сигурно — каза Бентън. — Искат оръжието да е пневматичен пистолет, понеже Джони го е посочил при самопризнанията си и понеже е по-лесно човек да се справи с тази мисъл, отколкото с представата за чука. Безпокоя се, че някой е повлиял на Джак.
— Някой му е повлиял? Или допускаш вероятността някой да му е повлиял.
— Безпокоя се, че може би Джак влияе на хората — каза Бентън и наистина го мислеше.
— Ще ми се Марино да се отлепи малко от нас. Заслепява ме с тези светлини. Какви ги върши?
— Не е Марино — каза Бентън. — Колата му няма такива фарове и отпред е с табела с регистрационен номер. А тази не е такава. От нашия щат е, тук не изискват табела отпред, но не е изключено да е свалена или покрита с нещо.
Обърнах се да погледна и очите ме заболяха от светлините. Джипът беше на метри от нас.
— Може би някой се опитва да ни изпревари? — зачудих се на глас.
— Не мисля, но да опитаме. — Бентън забави; същото направи и колата зад нас. — Ще те накарам да минеш пред нас, какво ще кажеш? — Говореше на шофьора на другата кола. — Виж номера от задната табела, когато ни задмине — обърна се той към мен.
Почти спряхме, същото направи и колата. После даде на заден, направи обратен завой и бързо се отдалечи в противоположна посока по пътя в заснежената нощ. Остави след себе си само подобна на рибя опашка следа. Не различих табелата с номера върху задната броня или някаква друга особеност, освен че колата беше тъмна и голяма.
— Защо му е притрябвало на някого да ни следи? — обърнах се аз към Бентън, сякаш той можеше да знае.