През декември Синглауб отплава за Англия на „Куин Елизабет“. Там обучението му продължи под ръководството на Британското бюро за специални операции (ББСО), организацията, която командваше всички британски специални бойни групи. ББСО поддържаше тайни места за обучение по света, както и ескадрони от парашутисти и разузнавателни самолети, бързоходни моторни лодки и подводници; то поддържаше екипи от достатъчно фалшификатори и картографи, за да осигурят работа на няколко компании джеймсбондовци. Шпионски и саботажни екипи на ББСО работеха от известно време в окупирана Европа, но сега разузнавателни екипи на БСС бяха изпратени във Франция и се присъединиха към тайните усилия. Скоро на екипите на БСС щеше да бъде възложена много по-голяма роля.
Обучението в Англия бе не по-малко трудно от това във Вирджиния и Мериленд. Отначало се фокусираха върху скоковете с парашут и упражнения по стрелба; все повече се наблягаше на реални ситуации, с които екипите можеха да се сблъскат — нелегални операции и измислени автобиографии. Провалилите се на тези тестове мъже бяха изпратени обратно в редовните части.
След известно време се оформиха екипи от по трима души — американски или британски офицер, негов френски колега и мобилизиран радист. Тези екипи трябваше да бъдат спуснати с парашути в окупирана Франция, където щяха да помогнат за организацията, обучението и ръководството на съпротивителните отряди на маките в подкрепа на нахлуването на съюзниците. Очакваше се дотогава войските на маките да наброяват десетки хиляди души и окупационната нацистка армия да се окаже атакувана на два фронта — американци, британци и канадци, настъпващи на запад от Нормандия, и маките, вгорчаващи живота на германците в собствения им тил.
За да се сведат до минимум репресиите на нацистите срещу цивилни граждани, бе необходимо офанзивата на маките да почака, докато започне нахлуването на съюзниците. И тогава целите и разчетите на маките във времето трябваше да бъдат координирани с общите цели на съюзниците. Това щеше да изисква значителна психологическа, политическа и военна проницателност — в една жестоко стресираща и много рискована обстановка.
Операцията беше наречена „Джедбърг“ на името на един замък в Шотландия, а екипите приеха общото име „Джедбърг“.
Синглауб се приземи в храсти, които стигаха до кръста му, претърколи се на земята, след което се изправи и докато събираше парашута си на вързоп, се увери, че Доминик и Дено са се приземили благополучно на 45 метра разстояние.
Откъм дърветата се появиха тъмни фигури, които викаха приглушено на френски. Неколцина се отделиха от останалите, за да приберат торбите с багажа. Повечето от другите се разпръснаха и заеха периферна отбранителна позиция. Приближи се една-единствена фигура, тяхната свръзка, британски офицер от ББСО на име Саймън. Той обясни, че са се приземили на три километра от село Бонфон и на около двайсет километра от германски гарнизон в град Еглетон.
След месеци обучение Джак Синглауб най-после се намираше в окупирана Франция. Той беше на двайсет и три години.
След малко тримата новопристигнали командоси бяха готови за път. Тежката радиостанция бе натоварена в раницата на Дено, Синглауб пъхна един пълнител в леката им картечница и я приготви за стрелба; отърваха се от парашутите и нарамиха раниците; Саймън и маките ги водеха към потъналите в мрак гори. Докато вървяха, Синглауб забеляза с професионално удовлетворение, че бойците на маките са добре тренирани и добре въоръжени. Спазваха необходимата дистанция в колоната си, отпред имаше малък авангард, а отстрани други бойци пазеха фланговете.
Ето пред каква ситуация бяха изправени: по това време 8 000 маки от Вътрешните френски войски (ВФВ) действаха в региона. Пет хиляди души от тях принадлежаха към добре обучената и добре въоръжена голистка Тайна армия (ТА), докато по-голямата част от останалите бяха комунистически Френски стрелци и партизани (ФСП). Въпреки че двете фракции не се обичаха и почти не си сътрудничеха, нападенията на маките срещу германските гарнизони и конвои бяха зачестили след началото на военната операция.
Съюзниците скоро щяха да напуснат предмостието на Нормандия. Техните армии щяха да настъпят на запад по долината на река Лоара. Все по-вероятното второ нахлуване на съюзниците — от средиземноморския бряг нагоре по долината на река Рона — щеше да притисне още повече германците.