Независимо от това, Патрик използваше превъзходно своите хора. Неговата част бе организирала постоянни засади на три места край шосе номер 89, обкръжила бе напълно германския гарнизон в Бриве и бе блокирала югозападния подстъп към долината Корезе, докато една по-малка, но също така добре въоръжена част на ТА беше затворила североизточния вход към долината.
Войниците на Юбер не само копнеели за такива акции, но мнозина от тях, добави той, очаквали оръжия от три години, още след спасението си от нацисткия блицкриг6.
— Хората ми са готови да се бият с швабите — заяви той. — Но не можем да го правим с голи ръце.
Когато Доминик го помоли за подробен списък с нуждите му, който да бъде предаден в Лондон, Юбер (както винаги професионалист) моментално извади напечатан на машина лист, който отдавна бе подготвил. И след това продължи, придобивайки още по-сериозен вид:
— Има и още нещо — изрече внимателно той. — Неотдавна ФСП навлезе в този район официално и особено на юг от шосето по хълмовете около Еглетон — местност, която винаги е била мой оперативен район. Командват ги бивш учител и един ефрейтор от армията, който се нарича полковник Антоан. Антоан командва 3 000 души. — Те са се снабдили с оръжия по време на масираната американска доставка от въздуха в Деня на Бастилията. — Действаха преди в департамента Ло и Гарона на юг от нас. Но сега са тук.
— Антоан въобще не се интересува от сътрудничество с нас — продължаваше Юбер, без да крие презрението си. — Той се държи като политик. Да, той желае обществена победа над швабите. Но определено не иска да сподели победата с нас.
Намекът на Юбер беше очевиден и заплашителен. Ако войските му не бъдеха въоръжени колкото тези на Антоан, комунистите имаха голям шанс да спечелят заслуги за освобождаването на централна Корезе, създавайки по този начин условия за осъществяването на собствените си следвоенни политически задачи. Много войници от ФСП бяха добри, храбри и предани, но обучението им куцаше — те представляваха повече въоръжена сбирщина, отколкото дисциплинирана войска. Даже ако пожелаеха да координират действията си с ТА, за което не показваха особена склонност, сътрудничеството с тях нямаше да е лесно. Излишно бе да се казва, че отношенията между комунистическите ФСП и голистката ТА бяха напрегнати.
Междувременно, продължаваше Юбер, пристигнало съобщение от горе, че Трета армия на генерал Джордж Патън най-после е потеглила от Нормандия и напредва с пълна газ на изток между Лоара и Сена. Това означаваше, че южният фланг е незащитен — тази ситуация обаче не притесняваше Патън.
— Нека другият кучи син да се тревожи за фланговете — заяви той пред свой помощник. Независимо от думите му, неговият десен фланг беше незащитен и ВФВ получиха задачата да го защитят. По-точно, мисията им се изразяваше в блокада на германските войски на юг от Лоара и на запад от Централния масив.
Значение: политическото напрежение между ФСП и ТА моментално стана опасно. Блокадата щеше да изисква внимателно координирани действия. Но ако групи като тази на Антоан поддържаха независима, политически мотивирана стратегия и продължаваха да се съпротивляват на сътрудничеството, германците щяха да сринат подред всички центрове на съпротива като зърна на броеница. Това неизбежно щеше да означава и лоши новини за цивилното население поради жестоки репресии на нацистите.
Точно след началото на военната операция на съюзниците двама твърде ентусиазирани новоизлюпени маки предизвикаха нацистки кланета в градовете Орадур сюр Глан и Туле. В Туле нацистите обесиха почти сто мъже на уличните фенери. В Орадур сюр Глан есесовците натикаха стотици мъже в бараки и гаражи и стотици жени и деца в градската черква, след което застреляха мъжете с картечници и запалиха бараките, гаражите и черквата. Никой от затворените — мъже, жени и деца — не оцеля от пламъците. После плячкосаха града и убиха неколцината души, опитали да се скрият в мазета. Оставиха след себе си град призрак.
Юбер несъмнено изложи сериозни доводи — военни, политически и хуманитарни — за получаването на оръжия за войските си. Доминик и Синглауб обещаха да направят каквото могат.