По-късно същата сутрин дойде съобщение, че оперативна група на БСС е взривила железопътен мост в северния участък на линията Изток-Запад, свързваща Бордо с Лион, докато друга група саботьори извадила от строя водноелектрическа централа. Това лишило от електричество както една фабрика за оръжия в Туле, така и електрифицираната железопътна линия между Корезе и Бордо. Други маки командири също бяха хвърлили око на мостовете по шосе номер 89 и настояваха за експлозиви.
Това представляваше проблем за лейтенант Синглауб. Макар мостовете да бяха сред главните мишени, затварянето на шосето не бе добра идея. Коридорът на шосе номер 89 през Корезе беше удобна за засади местност, а ако затвореха шосето, германският трафик просто щеше да насочи на север към по-равнинната местност близо до Лоара и да изложи на опасност фланга на Патън. Заключение: най-добре беше натискът срещу германските гарнизони около шосе номер 89 да продължи, но да се оставят мостовете непокътнати и да се държи пътят отворен. Скоро това решение се превърна в първата оперативна заповед на екип „Джеймс“ към маките.
През следващите няколко дни Доминик и Синглауб разузнаваха, като обръщаха специално внимание на германските гарнизони в Туле, Юсел и Еглетон — добре защитени, с торби пясък по прозорците, заграждения с бодлива тел и картечни гнезда. Добре обучени и дисциплинирани войски на маките бяха изолирали всеки един от тези гарнизони; бяха поставени барикади и пътни прегради. Скоро там щеше да има координирани атаки.
Седем от ротите на Антоан, заедно с две роти от ТА на Юбер, подлагаха на обсада гарнизона на Еглетон — най-костеливия орех.
За жалост това „съвместно“ начинание не вършеше по-добра работа от предишни опити за „сътрудничество“ между ФСП и ТА. Както винаги, комунистите възнамеряваха да следват собствен независим път.
Ситуацията се усложни още повече след ден, когато местният разузнавателен офицер на Патрик, който се наричаше Кориолан, съобщи тревожни новини: информатори от частите на ФСП на Антоан предупредили Кориолан, че предишната вечер Антоан е предприел атака срещу Еглетон и го направил, без да информира Юбер за тази операция или да си направи труда да координира атаката си с ротите от ТА, участващи в обсадата.
И нещо по-лошо — зле обучените войски на ФСП провалили всичко Вместо да изненадат врага, те атакували толкова хаотично, че германците успели да се оттеглят спокойно в укрепеното и практически непревземаемо убежище в „Екол Професионел“ — триетажен училищен комплекс от камък и бетон върху хълм в края на града. Понеже разполагали с радиовръзка с регионалния си щаб и били защитени с тежки картечници и едно противотанково 37-милиметрово оръдие, те се чувствали удобно като плъхове в канал. Очаквали скоро да им дойде на помощ бронирана колона. Въздушната подкрепа също нямало да се забави.
Изборът беше ясен. Джедбъргите трябваше да отидат в Еглетон (където щяха да се присъединят към Юбер, намиращ се вече там), да направят каквото могат за излизане от ситуацията и да се подготвят за нападение от засада срещу идващата на помощ бронирана колона. Понеже навсякъде имаше колаборационисти и шпиони, тримата (придружени от десет души от ТА) щяха да избягват населените места и да вървят само по пътеки на маките, като изминат може би двайсет и пет километра по права линия, които се равняваха на близо петдесет по реалния терен. Това им отне цял ден.
Същата вечер те се свързаха с Юбер, който беше установил своя КП в приземния етаж на каменна къща с оградена градина, отстояща може би на 500 метра от северозападния ъгъл на „Екол Професионел“. Неговите две роти бяха заели позиции в съседните къщи и край един пропаднал път, докато войските на ФСП бяха разположени на групи около другите три ъгъла на училищния комплекс.
След доклада на Юбер и бърз оглед на обстановката Доминик и Синглауб се опитаха да се свържат с ФСП и да осъществят необходимото за реалистичен план за атака разузнаване, но бързо решиха да го отложат за през деня, след като бяха отпратени от часовите на ФСП, чиято враждебност беше очевидна.
На другата сутрин подозрителността и враждебността на комунистите бяха не по-малко очевидни, но въпреки това двамата офицери от „Джедбърг“ успяха да влязат в контролираната от ФСП местност.
Синглауб отново бе поразен от недисциплинираността на войниците от ФСП, които спорадично обстрелваха с автомати „Брен“ каменната фасада на училището и единственият резултат от действията им бяха хвърчащите каменни отломки. Безцелната стрелба е като нефокусиран обектив — прахосничество.