Когато Доминик и Синглауб попитаха как могат да стигнат до командира на ФСП, намръщените комунисти им посочиха една надупчена от куршуми къща близо до училището. Пътят дотам беше опасен, защото по-голямата част от улицата се виждаше от училището и под краката им имаше толкова много стъкла и парчета тухли, че бе невъзможно да не вдигат шум и да не привлекат вниманието към себе си. Положението им се влоши и заради срещнатите по пътя войници от ФСП, които сякаш се бяха уговорили да ги сочат с пръст и да издадат тяхното присъствие.
Тичаха ниско приведени по улицата, след това прекосиха една градина и се втурнаха през задната врата на къщата, намираща се най-близо до училището. Докато Доминик остана отзад, за да пази гърба му, Синглауб изкачи стълбата до тавана под покрития с каменни плочи покрив, за да се опита да огледа от високо. Малък квадратен прозорец беше обърнат към училището, отстоящо на двеста метра. Той го отвори и предпазливо подаде глава, за да погледне навън.
Точно тогава част от обучението му в БСС в Англия му свърши добра услуга — как да прави бърз и акуратен оглед. Това приличаше на техника за медитация: идеята бе да изчистиш съзнанието си от всякакви мисли, да фокусираш погледа си като фотоапарат и да го оставиш да запечатва гледката, сякаш съзнанието ти е фотографска лента. Синглауб огледа двора на училището от другата страна на пътя, училищните стени и прозорци, забелязвайки барикадите от греди, преобърнати бетонни плочи и тежки мебели, затиснали прозорците. Неясните фигури, движещи се из храсталака, вероятно обслужваха картечно гнездо.
В този момент отдолу долетяха ядосани викове. Той чу ругатните на Доминик. Забеляза как войниците на ФСП долу на улицата необмислено сочеха с пръст към неговия тавански прозорец и издаваха по този начин присъствието му на германските стрелци. В школата на БСС те трябваше да преминат през така наречените „упражнения на некадърника“, при които курсистите бяха подложени на неочаквани, разочароващи и често глупави тревоги, за да се провери как ще реагират. Но това беше различно. Сега ситуацията бе реална. Германците бързо схванаха положението и започнаха да обстрелват прозореца с най-малко две картечници, но не преди Синглауб да успее да се измъкне надолу по стълбите и навън през задната врата. Дотогава картечниците бяха открили огън по прозорците на фасадата. Доминик го чакаше с побеляло от ярост лице — не толкова заради германците, колкото заради собствените им предполагаеми приятели.
— Да се махаме оттук — подкани го Синглауб, — да не би швабите там да разполагат с гаубица.
Тогава се чу силен пукот и нискотонално металическо ехо от 37-милиметрово противотанково оръдие, което проби дупка в каменните плочи на покрива, под който Синглауб се бе крил малко преди това. Двамата с Доминик хукнаха да бягат надалеч от къщата, сподирени от дъжд от каменни отломъци.
Малко по-късно същата сутрин те трябваше да се срещнат с Антоан (засега не го бяха виждали) на тактическа конференция в каменна плевня от другата страна на пропадналия път. Но комунистическият лидер се оказа неуловим (обясниха им, че е заминал по спешни оперативни въпроси) и вместо него се появи началник-щабът му.
По това време на джедбъргите вече беше ясно, че провеждането на обучението с оръжията, с които разполагат — автомати „Брен“, „Стен“, пушки, пистолети и ръчни гранати, — няма да се състои. Алтернативите им бяха продължителна обсада (неподходяща идея предвид способността на германците да изпращат помощ на гарнизона си в Еглетон от щаба в Клермон Феран) или бърза, идеално координирана атака, подкрепена с гаубици и базуки.
Намерението на Антоан, изложено от началник-щаба му, беше да продължи обсадата неопределено дълго време.
— Вътре има есесовци! Ние ще ги държим там.
С други думи, Антоан се задоволяваше с тази глупава операция, за да пожъне политическите изгоди от причиняването на малки неприятности на ограничена част от ненавижданите есесовци.
И така Антоан заповяда обсадата да продължи.
Междувременно стана ясно, че предната нощ капитан Вотие е получил подкрепления от въздуха. Сега силата на неговия отряд СВВС нарасна до трийсет души и той разполагаше с минохвъргачки и британски „Пайътс“ (които приличаха на базуки). Доминик и Синглауб прецениха, че с тази допълнителна огнева мощ ще е възможно обсадата на Еглетон да се прекрати до няколко часа… и да се пленят тежките картечници и противотанкови оръдия на германците, от които имаха голяма нужда.