Военновъздушните екипи на коалицията продължиха да патрулират от Турция северните райони на Ирак, контролирайки прекратяването на огъня и спазването на споразуменията с ООН, а някои сухопътни подразделения останаха в района, за да наблюдават събитията и осигуряват допълнителна помощ, когато е необходимо. Действайки през следващите пет години под егидата на операция ОСИГУРИ КОМФОРТ, съюзническите части раздадоха още 58 000 тона припаси на кюрдите по родните им села.
На 22-ри юни 1991 г. Барзани обяви, че е постигнал с Багдад споразумение, осигуряващо на кюрдите военна и политическа власт над Автономния район Кюрдистан. Въпреки че други кюрдски лидери оспорваха това споразумение, то осигури временен и нестабилен мир в региона.
Междувременно продължаваше подмолната, тиха война между Турция и кюрдите на турска територия, която от време на време изригваше в мащабни турски кампании срещу Работническата партия на Кюрдистан — ПКК. Тази марксистка кюрдска група активно се противопоставяше на турското правителство поне от 1984 г. и продължава да го прави и днес.
В Иран Кюрдската демократическа партия (КДП) и Патриотичният съюз на Кюрдистан (ПСК) се конкурираха за влияние в северните области на Ирак. В сложен тристранен конфликт с ПКК КДП накрая се съюзи с режима на Саддам Хюсеин. През лятото на 1996 г. КДП и иракските войски завзеха Ирбил, знаменит кюрдски град в северен Ирак. КДП и ПСК, който получи подкрепата на Иран, все още се борят за влияние в кюрдските райони на Ирак.
Трагична заключителна страница за операция ОСИГУРИ КОМФОРТ бе написана през 1994 г., когато два американски хеликоптера бяха свалени по погрешка от американски изтребители F–15. Хеликоптерите превозваха различни официални лица, занимаващи се с хуманитарни дейности. Въпреки че хуманитарните усилия продължиха, промени в турското правителство накрая принудиха Съединените щати да прекратят хуманитарната операция на 31-ви декември 1996 година.
Забраната за иракски полети продължава под егидата на операция СЕВЕРНА ВАХТА, дублираща усилията на юг на операция ЮЖНА ВАХТА.
Сводка
— Защо трябваше хората от специалните сили да вършат това? — пита Стан Флорър. — Защото никой друг не притежава всички необходими качества, за да поеме работата — способността да организираш и ръководиш, наред с осигуряване на безопасността. Хората от екипите по гражданските въпроси не притежават всички тези способности. Нашите войници имат предимство и те знаят как да го използват.
Или казано по друг начин — петдесет въоръжени американци представляват красноречиво убеждение за всяко предложение. И това не е толкова „Вие по-добре действайте заедно или ние ще стреляме“, колкото „Тук има една силна, стабилна и сигурна структура, с която можете да работите заедно. В нейно присъствие можете спокойно да се погрижите за собствените си нужди.“
Подобни съображения важат и за работата с външни хуманитарни организации. Те са свестни хора, но вършат нещата по свой начин, а да задоволяваш ужасно сложни нужди в напълно хаотична ситуация изисква концентрация, ръководство и ред.
Карл Стайнър посочва, че армейската командна структура и особено ефективната командна структура на специалните сили подпомага изпълнението на задачите и осигурява сътрудничеството на такива организации.
— Ние очевидно не можем да използваме сила срещу тях, но ако настояват да вършат нещата по свой собствен начин, главнокомандващият може да се намеси и да заяви: „Аз отговарям за целия този район и вие ще се подчинявате. Ето плана, според който ще действате, ако желаете сигурността ви да е гарантирана, а ако не, оправяйте се сами.“
— Интересното във всичко това беше връзката му с по-широката политическа картина, една очевидно по-здрава връзка с ПУСТИНЕН ЩИТ/ПУСТИННА БУРЯ, както и с бойните взаимоотношения — коментира Флорър.
След като участваха повече от двайсет правителствени и неправителствени хуманитарни организации, способността на специалните сили за работа с различни групи в трудни условия се оказа критично важна. Въпреки че строгата дисциплина е необходима при всяка военна операция, ОСИГУРИ КОМФОРТ демонстрира това, което Бил Ярбъро и други отдавна предвидиха — че гъвкавостта и творческият подход умножават силите многократно.
Същите качества, които правят толкова ценни войниците от специалните сили в бойни условия — способността им да се приспособяват към неочаквани ситуации, да използват докрай най-съвременни технологии, да мислят творчески, да действат бързо, решително и самостоятелно, — се оказаха най-необходимите качества за оказване помощ на кюрдите по време на голямата хуманитарна криза след войната с Ирак.