Обучението за водене на война върви ръка за ръка с битката за спасяване на живот. Утрешният войник от специалните сили ще продължи да изпълнява ролята си в сенчеста територия, където няма ясни граници между въоръжените конфликти с лоши хора, от една страна, и тясното и продуктивно сътрудничество с местните приятели, от друга.
— В известен смисъл — спомня си Дик Потър — специалните сили оставиха живо наследство в онази част на света. Ако пътувате из северен Ирак и посетите някое кюрдско селище, сигурно ще срещнете десет-единайсетгодишни деца. Попитайте родителите и старейшините за имената им. Ако са родени в лагерите край турската граница по време на голямата миграция, ще откриете имена като Смит, Джоунс, Суикър или Гилмор — израз на благодарността на кюрдите към мъжете от 10-та група и почести приживе за спасилите ги войници.
Изгледи за бъдещето
През следващите години темпото на специалните операции силно се ускори с още много мисии за оказване на хуманитарна помощ и многобройни други мисии от широкия спектър възможности на ССО. От Сомалия, Хаити и Афганистан до Югоизточна Азия, Африка, Южна Америка те бяха заети хора.
Малък пример за заниманията им през това изпълнено с мисии десетилетие:
Сомалия. През 90-те години мисиите на ССО се състояха по-често в предотвратяване на сраженията, отколкото от участие в тях. Макар да не бяха виновни за това, техните мироопазващи усилия не постигаха непременно прекратяване на междуособиците, особено в Сомалия, където неколцина специални оператори, изпълняващи мироопазваща и хуманитарна операция под егидата на Обединените нации, пожертваха живота си в най-яростната битка, водена от американски войници след войната във Виетнам. Двама от тях бяха наградени посмъртно с медали за храброст.
Този инцидент се случи в Могадишу през октомври 1993 г. и предизвика шумни коментари в печата, както и написването на един бестселър. Неговата известност засенчи истинските успехи на американските операции и на тези на ООН в тази потънала в невежество страна. В началото на 90-те години мнозина сомалийци гладуваха и анархията е прекалено мека дума, за да се опише съществуващият тогава хаос. Страната беше поделена между воюващи племенни фракции, много от които се ръководеха от военачалници главорези, като повечето от тях водеха „граждански войни“ с останалите, а някои бяха мюсюлмани фундаменталисти, враждебни на Съединените щати.
Възстановяването на Сомалия — подобно на възстановяването на Афганистан — няма да стане бързо.
Независимо от това, през периода от 1993 до 1995 г. ССО постигнаха някои положителни промени там. Те извършваха разузнавателни и наблюдателни операции (екипи на ССО пропътуваха повече от 32 000 километра; оказваха хуманитарна помощ и слагаха край на глада); провеждаха бойни операции; за известно време укротиха много от воюващите фракции и защитаваха американските сили (пленявайки стотици оръжия и унищожавайки тонове артилерийско имущество). Войниците от групите за психологически операции наеха и обучиха трийсет сомалийци като ядро за радиопредавания и издаване на вестници. Те започнаха издаването на вестник „Раджо“ — „Истина“, — създадоха радиостанция и разпространиха милиони позиви. Подразделенията по гражданските въпроси помогнаха да се координират общите хуманитарни усилия на ООН и неправителствени хуманитарни организации и участваха в големи и малки проекти — от възстановяване на водопроводната мрежа на Могадишу до изграждане на детски площадки из града, за да могат децата да се занимават с нещо по-добро от хвърлянето на камъни по военните автомобили.
Хаити. През 1990 г. след стотици години корупция и потисничество, Хаити — винаги неоснователно — изглеждаше най-после готова да попадне в ХХ век. На първите си свободни избори хаитяните избраха за цивилен президент Жан-Бертран Аристид.
Новата свобода не трая дълго. През септември 1991 г. законното правителство беше свалено с военен преврат, оглавяван от генерал Раул Седрас. След като дипломатическите усилия и наложеното от ООН ембарго не успяха да принудят кликата на Седрас да отстъпи властта и хиляди хаитянци побягнаха от бедната си страна в паянтови, пропускащи вода лодки (мнозина загинаха в морето), беше планирано нахлуване на Съединените щати — операция ПОДКРЕПИ ДЕМОКРАЦИЯТА по модела на операция СПРАВЕДЛИВА КАУЗА в Панама.
Както в Панама, XVIII въздушнопреносим корпус щеше да проведе операцията с широката подкрепа на ССО от сухопътните сили, военновъздушните сили и флота. Специалните оператори щяха да превземат ключови правителствени обекти, след което щяха да се присъединят към конвенционалните сили. После екипи на специалните сили щяха да се разпръснат и да обезопасят провинцията.