Выбрать главу

На 11-ти септември те извършиха без предупреждение най-варварския акт, предприеман някога срещу Съединените щати, специално планиран да убие колкото е възможно повече невинни хора. Най-могъщата нация на света не можа да направи нищо, освен да бъде свидетел на случващото се. Цялата ни военна мощ остана пасивна.

Тези сцени и чувството ни за безпомощност ще останат завинаги в паметта ни.

Целта им беше да ни накарат да загубим доверие един в друг и в способността на правителството ни да защитава своите граждани, да ни накарат да се затворим в себе си. Ние няма да направим това. Ако сме умни, това нещастие ще ни послужи като предупреждение.

От години мнозина от нас се тревожехме заради уязвимостта ни пред тероризма. За нас тази атака не беше изненада — макар формата й да ни изненада. Фактически можеше да бъде още по-лошо — а някой ден може би наистина ще бъде.

Всички си задавахме много въпроси след нападението:

— Защо Съединените щати са тяхна мишена?

— Как можа да се случи такава атака тук?

— Ще има ли още атаки?

Нека започнем да отговаряме на тези въпроси.

Защо Съединените щати са тяхна мишена?

Повечето държави и хора уважават Съединените щати. Нашите свободи и помощта, която сме дали на потиснатите и обеднели народи, ни превърнаха в маяк и модел за голяма част от останалия свят. Но не за всички. Определени групи ни мразят толкова дълбоко, че мечтаят за насилственото ни унищожение.

Тяхната омраза идва от няколко източника: религиозни различия; те смятат културата ни за хаотична и греховна; външната ни политика и особено подкрепата ни за Израел (големи са протестите сред шиитите); подкрепата на Съединените щати за Ирак през четиригодишната иракско-иранска война; подкрепата ни за доминираното от християни правителство в Ливан в началото до средата на 80-те години; войната в Залива и периодът след нея с ембаргото срещу Ирак, което навреди на много невинни араби, и продължаващото присъствие на нашите войски на свещената територия на Саудитска Арабия. Всички тези схващания и много други се комбинират, за да превърнат Съединените щати в магнит за атаки на екстремистки групи.

Терористичната война срещу Съединените щати вероятно започна на 4-ти ноември 1979 г., когато въоръжени ирански студенти превзеха американското посолство в Техеран и държаха шейсет и шест американски заложници в продължение на 444 дни. Събитието се превърна в голяма политическа криза за Съединените щати, но много по-важно беше това, че то послужи като катализатор за други страни да спонсорират терористични организации, които можеха да бъдат използвани за следване на собствените им политически цели.

Така 80-те години бяха доминирани от терористични атаки срещу Съединените щати в чужбина, извършени от подкрепяни от различни държави фундаменталистки екстремистки групи. Тероризмът бързо се превърна в пресметнато, официално и евтино средство за водене на война. Атаките ставаха все по-чести и сложни и самоубийствените атаки (самопричинено мъченичество) се срещаха все по-често.

Иран на аятолах Хомейни обяви свещена война на Съединените щати. Целите му бяха да изгони Съединените щати от Близкия изток (особено от Ливан) и да разпространи своята ислямска революция из региона.

Сирийският президент Хафез Асад, светски лидер на мюсюлманска държава, се надяваше да използва тероризма за постигане на една от главните цели на външната си политика — установяване влияние над Ливан като стратегически буфер срещу Израел.

През април 1983 г. бе атакувано посолството на Съединените щати в Бейрут, при което загинаха шейсет и трима души, сред които шефът на местната централа на ЦРУ и целият му персонал с изключение на двама души, което неутрализира американския разузнавателен апарат в тази част на света. След шест месеца, през октомври 1983 г., бяха взривени казармите на морските пехотинци в Бейрут и убити 241 души. Малко след това всички мироопазващи сили бяха изтеглени от Ливан. Хомейни и Асад постигнаха главните си цели.

Съединените щати не бяха подготвени да се справят с тази форма на война и вземането на заложници, отвличанията на самолети и бомбените атентати срещу американските интереси зачестиха. През 1986 г. либийският ръководител Муамар Кадафи се включи в борбата с кампания в Европа срещу мишени на Съединените щати.

Разпадането на Съветския съюз промени всичко това в отрицателна посока. Дотогава руснаците имаха значително влияние над държави и организации, които спонсорираха тероризма и не одобряваха действия, които можеха да ги въвлекат в конфликт със Съединените щати. Краят на Съветския съюз отвори една кутия на Пандора, като освободи бившите страни марионетки и организации да следват собствените си интереси, повечето от които бяха враждебни на тези на Съединените щати. За да влошат нещата още повече, много съветски учени и техници, участвали в разработването или производството на оръжия за масово унищожение, сега се оказаха безработни. Мнозина бяха привлечени от страни ренегати и използвани за разработване на технологии, които могат да се използват за атаки срещу Съединените щати.