Накрая тероризмът стигна бреговете на Съединените щати през 1993 г. с атентата срещу Световния търговски център от група ислямски екстремисти. Никога не успях да разбера дали това събитие беше подкрепено от някоя държава, или бе дело само на отделна ислямска екстремистка група.
През същата година богатият саудитски изгнаник Осама бен Ладен се очерта като главен организатор на тероризма, характеризиращ се с особено силна омраза към Съединените щати. Неговата организация, наречена „Ал Кайда“ („Основата“), представляваше мрежа от терористични организации и клетки по света, обединени в свещена война срещу Съединените щати.
Смята се, че Бен Ладен е отговорен за атентатите срещу кулите „Хобар“ в Саудитска Арабия и за тези срещу посолствата на Съединените щати в Кения и Танзания през 1998 г., както и за самоубийствената атака срещу американския военен кораб „Коул“ през 2000 г. в пристанището на Аден, Йемен. И пак той е главният заподозрян за атаката на 11-ти септември 2001 година.
С други думи, срещу Съединените щати се води война от няколко години. Трябваше да се случи атаката на 11-ти септември, за да осъзнаем този факт.
Как можа да се случи такава атака тук?
Отговорът е прост: нашите разузнавателни служби се провалиха тотално в дните преди 11-ти септември 2001 година. Работата им трябва решително да се подобри.
Нека разгледаме няколко факта.
Необходимата инфраструктура за поддръжка на операции с такъв мащаб и сложност трябва да бъде доста голяма. Необходимо е терористите да действат в чужбина, както и тук, в Съединените щати. И тези операции са започнали много преди извършването на самия терористичен акт.
Атаката беше изключително ефективна. Агенти сигурно са разучавали летищата, за да разработят операции за сигурност. Поддържащи клетки и инфраструктури са репетирали ролите си, за да могат да ги изпълнят ефективно в определеното време. Екипи на атентаторите вероятно са пътували със самолети като тези, които щяха наистина да отвлекат след получаване на тайния сигнал.
Такива огромни организационни и оперативни усилия неизбежно оставят следи, които трябваше да бъдат очевидни за нашите разузнавателни агенции — но не бяха.
Неуспехът сигурно ще бъде обяснен с много други причини; те ще бъдат разгледани на изслушвания в Конгреса и ще бъдат извършени необходимите подобрения — за нещастие твърде късно. Те ще затворят вратата на конюшнята, след като конят вече е избягал.
Основна причина за нашата уязвимост е сегашният ни дефицит от така наречената ЧОВРАЗ (човешка разузнавателна информация). Изпитваме този недостиг от години. ЧОВРАЗ е необходима за проникване в тайни религиозни терористични организации.
Космическите системи (сателитите) не могат да свършат тази работа. Нито наемането на агенти от други страни ще оправи бързо нещата.
За нещастие трябват години за обучението на такива хора и за установяване на ефективна ЧОВРАЗ разузнавателна способност — и ние сме доста изостанали в тази война.
Ще има ли още атаки?
Дотогава, докогато фанатични групи и силите на мрака продължават да съществуват, ние сме уязвими срещу атаки. Истинският въпрос е следният: ще можем ли да ги предотвратим?
Както казах и преди, атаката на 11-ти септември можеше да бъде още по-лоша. Терористичните организации станаха много по-умели и могат скоро да получат достъп до оръжия за масово унищожение — ако вече не са се сдобили с тях, — без да споменаваме химическите и биологичните оръжия. Както винаги (като войниците на Мао) те ще се опитат да максимализират страха и терора, като ни ударят там, където сме най-уязвими и когато и където решат. Изправени сме пред непознат враг, който не действа на традиционно бойно поле с всичките си сили. Това се нарича „асиметрична война“ — нападения срещу слабите ни места вместо срещу силните.
Затова, да, дори след като похарчим милиарди за подобряване на нашата сигурност, най-вероятно ще има друга атака, но под друга форма — ако не по друга причина, то просто за да покажат, че все още са способни да го направят.