Съмнявам се, че някога ще елиминираме тероризма. Той ще бъде с нас дотогава, докогато има хора, които мечтаят за унищожаването на някоя държава. Но можем да елиминираме лидерите и ресурсите, поддържащи тях и техните операции. И за щастие, както с Нориега, ние можем да елиминираме местата, в които те намират убежище. Но това ще отнеме много време.
Решителност, действия и правосъдие
Какво трябва да направим?
Първо, смятам, че стратегията на президента Буш за борба с тероризма — използването на всички налични национални ресурси едновременно — е правилна.
Второ, бих препоръчал още една стрела в дългосрочния колчан на президента (и съм сигурен, че тя се обсъжда на национално ниво) и това е кампания с психологически операции. Целта е не да се промени съзнанието на терористите — което сигурно е невъзможно, — но да им се отнеме населението, от което се нуждаят за поддръжка и нови членове. Ние трябва — ако използвам старата фраза — да спечелим „сърцата и умовете“ на хората. Прекалено много хора в ислямския свят гледат на новите терористи като на герои и спасители. Трябва да обясним на тези хора и на всички мюсюлмани, че терористите са представители на изопачена версия на исляма, а не неговото най-висше изражение, и междувременно трябва да им покажем с делата си, че уважаваме тях и тяхната вяра. Но тази работа може да отнеме години или десетилетия.
В краткосрочна перспектива трябва да изчистим всички терористични клетки и симпатизанти на терористите в Съединените щати. Трябва да подобрим системите и процедурите ни за сигурност. Както посочи президентът, едностранни действия на Съединените щати няма да разрешат този проблем. Трябва да изградим силна многонационална коалиция, която ще си сътрудничи по всички възможни начини, и тази коалиция трябва да включва модерните арабски държави. Трябва да си осигурим помощта на разузнавателните служби на други правителства. Трябва да застанем твърдо зад президента и да не бъдем безучастни.
Успехът ще бъде дълъг и бавен процес. Победата няма да бъде еднозначна; победните паради ще бъдат по-малко. Ще загубим свестни хора в борбата, но решителността ни не бива да отслабва.
Силата ни се крие в нашата сплотеност и в тази решителност. Заради самите нас и заради децата ни трябва да сме готови да направим необходимите жертви за спечелването на тази война. Инвестирали сме твърде много в защитата на нашите свободи, за да се страхуваме от хора като Бен Ладен.
ПРИЛОЖЕНИЕ I:
Кратка история на Командването за специални операции на Съединените щати
Преди да приключи тази книга, следва бърз преглед на СЩСОКОМ.
Президентът Рейгън одобри създаването на Командване за специални операции на Съединените щати на 13-ти април 1987 г. и на 16-ти април Министерството на отбраната активира СЩСОКОМ и назначи генерал Джеймс Дж. Линдзи за първи главнокомандващ. Сенатът го одобри без дебати.
Церемонията по активирането на СЩСОКОМ се проведе на 1-ви юни 1987 година. Изказалите се гости включваха Уилям X. Тафт IV, заместник-министър на отбраната, и адмирал Уилям Дж. Кроу, като и двамата се противопоставиха на поправката „Нън-Коен“. В речта си адмирал Кроу предупреди генерал Линдзи да интегрира новото командване в традицията на сухопътните сили:
— Първо, разруши стената, която се появи между силите за специални операции и останалите части на нашата армия — стената, която някои хора се опитват да издигнат още по-високо. Второ, информирай останалите военни — запознай ги с това, което правиш, защо го правиш и колко важно е да го правиш. И, последно, обедини усилията си с целия спектър на нашите военни възможности.
Генерал Линдзи знаеше, че прилагането на тези съвети щеше да предизвика проблеми („рискован курс“, както го наричаше той) предвид демонстрираната опозиция на Държавния департамент към създаването на СОКОМ.
Възложената мисия на СЩСОКОМ от Съвета на началник-щабовете беше „да подготви ССО за изпълнение на възложените мисии и ако е заповядано от президента или министъра на отбраната, да планира и провежда специални операции“.
Задълженията на мисията включваха:
1. Разработване на доктрина, тактики, техники и процедури на ССО.
2. Провеждане на специални курсове за обучение на всички ССО.
3. Обучение на придадените сили и осигуряване на взаимозаменяемост на екипировката и силите.
4. Контрол на подготовката на ССО, придадени към други обединени командвания.