Главният приоритет на генерал Питър Дж. Шумейкър бе организирането на ССО по начини, които ги правеха съответстващи на изискванията на националната сигурност. За тази цел той започна или ускори многобройни проекти — реорганизация на щаба, подобрения в планирането, изработването на програми и снабдяването и интеграцията на компонентите на ССО в общ екип за ресурси и снабдяване.
По време на мандата му ССО взеха участие в прехода от СЪВМЕСТНА СТРАЖА към СЪВМЕСТНА НАКОВАЛНЯ в Босна и Херцеговина, в ПУСТИННА ГРЪМОТЕВИЦА в Кувейт и Саудитска Арабия (за премахване ограниченията на Саддам Хюсеин върху свободата на придвижване на инспекторите от ООН), в различни спешни случаи и мирновременни ангажименти. ССО изиграха ключова роля в СЪЮЗНИЧЕСКА НАКОВАЛНЯ — операцията, която принуди сръбските сили да напуснат Косово, и в ОБЕДИНЕНА ЗАЩИТА, която наложи мирното споразумение за Косово.
Генерал Карл Стайнър, главнокомандващ СЩСОКОМ
Генерал Карл Стайнър описва периода, когато той е бил главнокомандващ:
— В трийсет и пет годишната си кариера никога не бях срещал някой, който да се изправи пред по-сложно предизвикателство от генерал Джим Линдзи при изграждането на Командването за специални операции на Съединените щати, нито познавах някой офицер, който би се справил по-добре с тази задача. Ако човек можеше да избира кого да наследи като главнокомандващ, това със сигурност щеше да бъде Джим Линдзи. Той не само предаде добре обучен и функциониращ щаб, но и всички оперативни системи си бяха на мястото.
Тъй като той постоянно ме държеше в течение на проблемите и решенията си, нямаше нужда от дълъг преходен период, когато поех командването. За мен предизвикателството се състоеше в приемането на неговото наследство и в по-нататъшното му развитие.
Две главни цели оставаха за постигане намерението на Конгреса: разработването на нова Система за планиране, програмиране и съставяне на бюджет (СППБ) с цел структуриране ПМЦ на СОКОМ и бюджета и включване в командването на развойни програми за основни оръжия, които все още се ръководеха от родовете войски.
Въпреки дадения от Конгреса мандат командването изпитваше сериозни затруднения при създаването на ОВП–11. То все още „прохождаше“ и имаше нужда от още 100 души ключов персонал за окомплектоване на личния си състав, когато председателят нареди на СЩСОКОМ да предприеме съкращения на персонала, пропорционални на тези в останалите командвания като част от съкращенията в армията, произтичащи от сгромолясването на съветската империя. Налагаше се командването да възприеме премерен подход при поемането на бюджетните си задачи.
Разработването на ПМЦ. ПМЦ беше първата стъпка. Първият ПМЦ бе завършен и предаден през 1988 г. по време на мандата на Джим Линдзи, но чрез Министерството на военновъздушните сили (което беше изпълнителният посредник на СЩСОКОМ по въпросите на бюджета по това време). Командването получи бюджетна самостоятелност чак през октомври 1990 година.
Междувременно мнозина критици на ниво КМО, които бяха против решението да се даде собствен бюджет на СЩСОКОМ, твърдяха, че командването никога няма да успее да предаде един ПМЦ. Те смятаха, че СЩСОКОМ не притежава интелигентността и умението за изработването му. Но през 1991 г. командването предаде първия си напълно обоснован ПМЦ за общо 3,2 милиарда долара и при това първо, като изпревари всички останали родове войски. Това беше първият път, когато СЩСОКОМ изследва изискванията на мисиите на ССО и разработи анализ в подкрепа на ПМЦ, вместо да използва готовите изисквания от други родове войски54.
Въвеждането на ОВП–11 установи по-съсредоточено отпускане на ресурси и осигури балансиран преглед на нуждите и програмите на специалните операции.
Контрол над програмите
СЩСОКОМ работеше и по въпроса за поемане на контрола над собствените си основни оръжейни програми.
На 10-ти декември 1990 г. заместник-министърът на отбраната разреши създаването на Център за развитие и придобивки на специалните операции (ЦРПСО). Отчасти в резултат на съкращения на персонала през 1992 г. Стайнър обедини функциите на командването за развитие и придобивки в нова дирекция под командването на свой заместник по снабдяването, който беше наречен изпълнителен директор по придобивките и главен изпълнителен директор по снабдяването.
54
При съставянето на бюджетите на собствените си ССО в миналото различните родове войски отделяха пари за програмите на ССО на око. В повечето случаи съкращаваха средствата, запазвайки по-голямата част от отпуснатите пари за конвенционални програми. — Бел.авт.