Стратегията на командването по снабдяването поставяше ударение върху един опростен процес — чрез модификация на съществуващи оръжия или закупуване на „неразвойни“ (с остаряла технология) системи. Този подход позволяваше бързи и икономични подобрения на оперативните способности.
След 1987 г. СЩСОКОМ въведе няколко модифицирани или нови системи, засягащи почти всеки аспект от специалните операции. Някои от по-забележителните са самолетът за далечни мисии МС–130Н „Комбат Тейлън II“ и една съвсем модерна разузнавателна система (най-добрата сред всички командвания), която беше използвана в операция ПУСТИННА БУРЯ, и патрулни катери от класа „Циклон“, използвани в операциите ПОДКРЕПА и ЗАЩИТА НА ДЕМОКРАЦИЯТА. Други важни придобивки бяха МН–47Е „Чинук“, тежкотоварен хеликоптер със среден обсег, предназначен да извършва операции за прехвърляне във всякакви климатични условия; бойният самолет AC–130U „Спектър“, използван за близка въздушна поддръжка и разузнаване; лодката за специални операции „Марк V“, високоефективен боен катер, който можеше да бъде транспортиран по суша или на борда на самолет С–5, и твърдата надуваема лодка (ТНЛ) за военноморското командване за специални операции, която осигуряваше отдавна търсената възможност за скоростно разгръщане и изтегляне на „тюлени“. Програмата ТНЛ, завършена с по-малко от отпуснатите средства и месеци по-рано от предвиденото, надхвърли всички очаквания и през 1998 г. спечели наградата на Министерство на отбраната за най-добро ново изделие.
Друга голяма програма, която сега приключва, е Авангардната система за доставка на „тюлени“. Програмата със самолета CV–22 „Орел рибар“ също ще снабди силите на командването с много по-добри способности за далечни прехвърляния и изтегляния при всякакви атмосферни условия.
Чрез завършването на ПМЦ и установяването на контрол над основните програми СЩСОКОМ изпълни всички условия на поправката „Нън-Коен“. Шест години след разрешението на президента Рейгън за създаване на командването, СЩСОКОМ контролираше всички ССО, имаше собствен бюджет и програми за модернизация.
СЩСОКОМ използва многократно снабдителските си способности при непредвидени случаи, за да осигури ССО с най-нови технологии или да ускори модификациите. По време на ПУСТИННА БУРЯ например командването модифицира хеликоптерите „Чинук“ с екипировка за оцеляване, преди те да бъдат изпратени в иракския оперативен регион.
Информиране на главнокомандващите и посланиците. След войната в Залива отделях доста от времето си, за да информирам командирите и особено регионалните главнокомандващи и посланиците за способностите на ССО, показвайки на главнокомандващите как да интегрират ССО в плановете си, а на посланиците — как да интегрират ССО в плановете си за сигурност в своите страни.
Един боен план за даден театър на бойните действия се основава на националната стратегия за сигурност за всеки от световните региони и за него отговаря регионалният главнокомандващ. Планът, който е конкретен за всяка отделна страна, се разработва с посланика и подробно описва необходимата помощ по отношение на сигурността в тази страна.
Ние информирахме новоназначените посланици за способностите на ССО и преди те да заемат постовете си. На всеки два месеца в сътрудничество с Държавния департамент довеждахме нова група посланици във Форт Браг за подробна ориентация. След нея посланиците бяха много по-добре подготвени да използват всички възможности на ССО.
Модернизиране на регионалните ПСО. Положих и много усилия за модернизиране на подразделенията за специални операции (ПСО), придадени към регионалните главнокомандващи. За командир на всяко ПСО беше поставен квалифициран старши офицер и подразделенията се попълваха с квалифициран персонал от ССО. ПСО упражняваха както оперативен контрол (за главнокомандващите) на ССО, участващи в мирновременни операции, така и командваха ССО по време на кризи.
Обучение за бойна готовност. Обучението е най-важното ни занимание — ние винаги трябва да обучаваме така, както ще се сражаваме. Следователно то беше най-важният ми постоянен приоритет.
Обучението винаги трябва да се основава на потенциални оперативни сценарии (включително за мирновременни мисии) и да служи като репетиция за това, което накрая може да се окаже спешна задача, възложена без предупреждение. Поради това то трябва да покрива всички основни умения: индивидуални, колективни, на различни нива и съвместни. Надлежното обучение — трудно, реалистично, взискателно и предназначено да развива и поддържа индивидуални и специални умения — изгражда високомотивирани индивиди и подразделения, които функционират като ефикасен, ефективен и професионален екип. Главното ударение във всяка програма за обучение трябва да пада върху развитието на: