Внимателно се изкачваше по стълбата на къщата, която вече бе много разрушена. Покритият с груби дъски под на таванското помещение бе засипан с отломки от каменни плочи и трески в резултат от попадение на 37-милиметрови снаряди. Входящите и изходящите отвори в полегатия покрив показваха пътя им. Той клекна, запълзя по пода и застана на място, където се надяваше, че ще бъде невидим.
След секунди мините от първия залп описаха дъга и се приземиха в двора на училището, принуждавайки германските войници да изскочат от плитките окопи зад живия плет и да се втурнат към училището, което се приемаше за сигурно убежище. Синглауб извика към един млад сержант от ФСП долу, който действаше като негова свръзка:
— Коригирай огъня с двайсет и пет метра надясно и след това напред.
Следващият залп изпрати мините върху барикада от греди близо до административното крило на училището. Още една група вражески войници изтичаха в сградата. Синглауб започваше да се чувства добре. Сега бяха квит заради тежките въздушни атаки, които понесоха сутринта. След още няколко залпа минохвъргачките с точност унищожиха всички немски позиции навън и беше време да се изстрелят няколко залпа и срещу самото училище. Тъй като няколко картечари бяха заели позиции на тавана на училището, Синглауб насочи огъня към покрива (покрит като всички местни къщи с каменни плочи и греди), целейки да свали германците на по-долните етажи. Затова Вотие добави фосфор към високоексплозивните заряди. Скоро на тавана на училището се разгоряха пламъците на пожара.
Нещата вървяха толкова добре, че Синглауб забрави къде се намира — и че германците ще търсят упорито изнесения напред наблюдател — или че силуетът му се вижда зад изходящия отвор от 37-милиметров снаряд, тъй като е клекнал до кръглата входяща дупка. Невниманието му не остана незабелязано. След миг куршумите от картечните откоси забарабаниха по плочите, обсипвайки входящата дупка от снаряда и рикоширайки хаотично из таванското помещение.
Раниха го.
В следващия момент той осъзна, че лежи по гръб.
— Черепът ми ехтеше като гонг — разказва той. — Сякаш някой бе хвърлил в лицето ми кофа с камъни. Почувствах кръвта, топла и солена, на дясната си буза и после видях как тежки, тъмни капки падат върху пода. Пипнах с ръка ухото си и тя стана червена и лепкава. Целият ми комбинезон беше изцапан с кръв. След първоначалния шок дойде болката, изгаряща и упорита. Успокоих дишането си и се огледах. Можех да движа спокойно главата си, не забелязах хвърчаща струя артериална кръв. Значи бях повърхностно засегнат от каменни отломки и осколки от снаряда.
Едната страна на лицето му не беше красива гледка, но не бе сериозно ранен. Тогава го обзе ярост, изцяло съсредоточена срещу врага.
Когато картечницата прехвърли огъня си върху по-долните етажи на къщата, Синглауб погледна за последен път училището и тогава забеляза за пръв път дулото на 37-милиметрово оръдие, движещо се под камуфлажна мрежа в живия плет на седемдесет метра разстояние. Обслужващият оръдието персонал бе облечен в камуфлажни униформи с венци от листа върху каските, но от неговия зрителен ъгъл те се виждаха съвсем ясно.
Шансът не беше за изпускане.
Почти без да мисли, той изтича надолу по стълбите и излезе в задната градина. Когато видяха окървавената страна на главата му, войниците от ФСП се втурнаха да му помогнат, но се оказа, че раната изглежда много по-зле, отколкото е в действителност. Освен това в този момент той беше практически неудържим. Без да каже нещо повече освен обяснението, измърморено на лош френски, той грабна картечницата им „Брен“ и лента с патрони и без да се оглежда назад, отиде до края на градината, оттам пробяга трийсет метра по улицата до убежището на ударен от бомба чинар, който отстоеше на шейсет метра от живия плет. Мястото бе добра позиция за стрелба срещу оръдието.
Когато стигна дървото, кървенето му почти бе спряло — не че това имаше особено значение в сегашното му състояние. Той бързо заобиколи дънера, нагласи картечницата и взе на мушка живия плет и германците. Четири дълги откоса и пълнителят се изпразни. Войниците около оръдието развиваха трескава дейност, опитвайки да го обърнат към този побеснял нападател, но куршумите му ги поваляха, преди да могат да стигнат до него. Един германски войник насочи пушката си към чинара, но картечният откос го отхвърли назад с разперени ръце.