Пристигна Кориолан с новината, че германската колона с подкрепления най-после напуска Клермон Феран — 2 000 тежко въоръжени войници в 150 камиона, защитавани от два бронетранспортьора с автоматични оръжия.
Трябва да се отбележи, че Туле се намира на запад от Еглетон, а Клермон Феран — на изток. Отслабването на силата на войските в Еглетон за преследване на германци фантоми можеше да направи опасна ситуацията в града. И нещо още по-важно — предоставяше се страхотна възможност за засада срещу колоната с подкрепления на пътя между Юсел и Еглетон. Войските на Антоан бяха жизнено необходими за подсилването на тази операция и за поддържането на натиска срещу гарнизона в Еглетон. Но Антоан не искаше и да чуе за това. Той сляпо вярваше, че германците от Туле са на път да атакуват неговия тил. И искаше да ги спре.
По здрач градът бе утихнал. Доминик и Вотие отидоха да поставят засади по шосето. Цивилните напускаха града, вземайки със себе си ранените маки. Засега оставаха Синглауб и Дено, както и остатъците от войските на Антоан и Юбер. Но веднага щом се докладва, че цивилните са вън от опасност, Синглауб заповяда на силите на ФСП и ТА да отстъпят в гората. Макар да знаеше, че Доминик и Вотие ще нанесат загуби на германската колона с подкрепления, те не разполагаха с достатъчно сили, за да я спрат.
Синглауб и Дено грабнаха бележниците с шифрите, радиостанцията, няколко пакета с дажби храна за спешни случаи, пачките си със стофранкови банкноти и няколко резервни пълнителя за автомат „Стен“ и потеглиха с маките по все още горящите улици на Еглетон. Скоро вървяха из планински пасища и после по горски пътеки. Докато се движеха в тъмнината, можеха да доловят далечния грохот на пехотни мини и тракането на тежки картечници — Доминик и Вотие разваляха вечерта на германците.
На следващия ден Синглауб се свърза с Доминик и Вотие в една порутена църква. Както се и очакваше, засадите не бяха спрели германците, а само бяха забавили придвижването им. Маките разрушили една бронирана кола и шест камиона и убили най-малко двайсет и пет вражески войници.
Колоната с подкрепления пристигна на разсъмване в Еглетон, натовари целия гарнизон на камиони и се насочи към Туле, където се надяваха да направят същото. Но, разбира се, бяха закъснели с един ден за това. След това потеглиха обратно към Клермон Феран.
Същия следобед се появиха осем самолета „Москито“, боядисани в камуфлажни цветове, които елегантно пикираха и се гмуркаха и с бомбите си изравниха със земята училищните сгради. Но лисицата вече бе напуснала дупката си. В „Екол Професионел“ нямаше германци.
Самолетите пристигнаха разочароващо късно, но дотогава пленяването на гарнизоните в Корезе, саботажите, капитулацията на хиляди войници и пленяването на оръжието им, както и агресивните засади по пътищата угасиха пламъка на бойния дух на германците в Корезе. Регионът беше ефективно освободен, но въпреки това натискът на маките не отслабна през следващите седмици.
Шосе номер 89 се поддържаше отворено в очакване, че германската Първа армейска група, все още разположена в гарнизони в югозападна Франция, ще продължи да го използва като път за бягство. Доминик и Синглауб обучаваха войските на Антоан и Юбер в използването на пленените оръжия и изпратиха екипи за унищожаване на мостовете по второстепенните пътища. Засадите на Юбер край шосето продължаваха.
Юбер предложи схема за използване на пленените от него камиони и разузнавателни коли за създаването на мобилна атакуваща група, която щеше да тормози отстъпващите германски колони на север между Корезе и Лоара и да ги държи достатъчно заети, за да не представляват опасност за Патън от другата страна на реката. Командването на „Свободна Франция“ одобри този план, макар Юбер още да не бе получил поисканите отдавна оръжейни доставки. (Хиляди тонове муниции, официално определени за маките, залежаваха в складове в Англия, което бе типичен пример за военновременната бъркотия. Исканията на маките по време на въстанието бяха толкова многобройни и неотложни, че разпределителната система не издържа на напрежението.) За да екипира мобилната си група, Юбер трябваше да вземе част от оръжието на засадите си. Доминик и Синглауб му помогнаха, като се снабдиха с един бърз ситроен от 1939 г. с предно предаване и се отправиха на серия светкавични разузнавателни мисии заради него. Германците накъсваха колоните си, но не на равни части, за да ги предпазят от въздушните атаки на съюзниците. Джедбъргите просто изчакваха да мине някоя част и в интервала се придвижваха необезпокоявани. Резултатите бяха много добри. Групата на Юбер превърна живота на германците в ад в продължение на седмици.