Пример за „пряко действие“ беше съвместният американско-канадски екип от рейнджъри, наречен Първа въоръжена сила на специалните части (ПССЧ), която така се отличи през Втората световна война, че беше определена за официален предшественик на днешните Войски за специални операции. ПССЧ бе създадена за светкавични набези върху такива цели, като германските заводи за производство на тежка вода в Норвегия и румънските нефтени сонди, но се използваше предимно за разбиване на планинските укрепления в Италия (където понесе тежки загуби).
Но както всеки джедбърг знаеше, нетрадиционната — „специалната“ — война имаше и други аспекти. Един от тях е надхитрянето на противника. Друг аспект е оказване на помощ за изпаднали в беда хора — медицинска помощ, организационни съвети и препоръки, помощ при изграждането на мостове и пътища или осигуряването на чиста вода. Надхитрянето на противника се състои в психологически операции или ПСИОП (по времето на Арън Банк: психологическа война).
„Помощта за хората“ обикновено попада в раздела „Граждански въпроси“ (ГВ), почти толкова старо средство от инструментариума на специалните операции, колкото и ПСИОП. Съществуват много оправдания за ГВ, включително обикновена добрина, но главното им военно оправдание е следното: приятелски настроено към теб население, което е изпитало добрината ти, не е вероятно да изпитва добри чувства към — или да помага и подкрепя — врага ти.
Спореше се кой е най-чистият модел „специални“ части — по-големи формирования като рейнджърите и командосите, които са склонни към по-директни действия, или по-малки екипи като джедбъргите или А-отделенията, които специализират повече в обучение и тренировки на местните сили.
Оказва се, че тук понятието „най-чист“ не води доникъде и най-добрият отговор е „всичко гореизброено“.
Исторически не съществува ясна разграничителна линия между традиционните и нетрадиционните войни. Корените и на двете стигат достатъчно далеч назад. По времето на Исус Христос борците за свобода са водили продължителна, изтощителна партизанска война с римляните окупатори. След хиляда години викингите са осъществявали нападения като командоси от моретата и реките. По време на окупацията на Испания от Наполеон в началото на XIX век испанските партизани са принудили френската армии да съжалява за завоеванията си (и испанците дадоха името на този вид военни действия: guerilla на испански означава „малка война“). Робин Худ и неговите хора са били партизани. Т. Е. Лорънс7 е бил първообраз на офицер за специални операции на полусвободна практика, който е ръководил местните араби в борбата им за освобождение от потисническа окупационна сила.
Традиционно съпротивителни, въстанически или партизански движения са възниквали сред народи, които не са били в състояние да се освободят по друг начин от чужда окупация или да се освободят от собственото си потисническо или тиранично управление — добър пример за това е най-знаменитото прозрение на Карл фон Клаузевиц в книгата му „За войната“, публикувана през 1832 г., че войната просто е друга форма на политиката.
Въпреки че прозрението на Фон Клаузевиц никога не е било забравяно от по-дълбокомислените военни, военните стратези обикновено не отделят голямо внимание на политическите аспекти на някой проблем при изработването на своята стратегия и тактика. Повечето от тях гледат на цивилните или като на бреме, източник на подкрепа, или потенциална заплаха („Махни проклетите цивилни от пътя ми!“).
В по-ново време се извърши промяна в това отношение, промяна, която е отразена в модния сега израз „крайно състояние“ — както в „Какво крайно състояние желаем и как можем да го постигнем?“. „Крайно състояние“ означава желаната военна и политическа ситуация в края на някой конфликт. Но все още е вярно, че повечето военни лидери обикновено не разглеждат въпроса как подчинените им могат да повлияят на дадена политическа ситуация, която на свой ред може да има значение за изхода от войната.
7
Томас Едуард Лорънс (1888–1935 г.) — известен като Лорънс Арабски, легендарна фигура в Близкия изток. Първоначално английски изследовател, тръгнал по стъпките на кръстоносците в Близкия изток, оглавил впоследствие арабските бунтове срещу турците през 1916–1918 г. — Бел.ред.