— Някаква стълба води нагоре.
— А! Баня! Каква е голяма. А у нас едва да се завре човек.
— Още една!
— Добре е. Тъкмо да не ме чакаш.
— О-о! Каква голяма библиотека!
— Ще има да се ровиш из нея!
— Я виж пък тук! Още една спалня.
— А пък тук кабинет. Тъкмо за теб!
— Това трябва да е детска стая.
— Много са предвидливи тези, дето са го строили това нещо! Само че още не сме сключили брак, миличък.
— Да, още не сме бракувани.
— Ама че си глупчо!
— Е, не е ли истина?
— Кой го оспорва? Виж! Тук има асансьор.
III
— Хайде да се повозим.
— Чакай малко. Видях в една стая два телевизора. Ела да погледаме малко.
— Там има и радио.
— Първо да видим телевизорите. Може някой от тях да е видеотелефон.
— Ти ми се сърдиш, че фантазирам много, ама ти повече от мен си развихряш фантазията!
— Ще видим. Ти наистина си глупчо!
— Хайде, пусни п-малкия, щом толкова си сигурна.
— О-о, я виж този господин! Колко е симпатичен! И на туй отгоре има весела физиономия.
— Какво желаете, моля? — обади се човекът от телевизора.
— Една малка справка. Може ли да попитаме къде се намираме? — запита Милена.
— Да, разбира се. В град Нуринонда в страната Евектос Свобоен Ублесос.
— О-о! Какво е това име? А сигурен ли сте, че не сънуваме? — отново запита Милена.
— Разбира се! Това е неоспоримо.
— А къде горе-долу се намира тази страна?
— В Индийския океан, разположена е на четири естествени и десет изкуствени острова, свързани помежду си.
— О-о! А аз досега да не чуя за нея!
— Нейното съществуване от шестдесет години се пази в пълна тайна.
— А! Нима е толкова стара тази държава?
— Тя е основана в 1880 година под името Ню-Грейт Индиън стейт.
— А сега сте му турили някакво латинско име.
— Не е латинско, а е на официалния език на нашата страна — док ом бриасит.
— Прилича ми малко на гръцки.
— Той е изкуствен език.
— Нима? Като есперанто. А вие откъде знаете български?
— Моят баща имаше българска кръв.
— О-о! Колко интересно! Значи тук ще има и наши сънародници. А може ли да ни обясните как ни донесохте тук?
— Тук познаваме произведенията на вашия приятел и затова решихме да го доведем в нашата свободна страна, за която той толкова мечтаеше. Снощи ви взеха с хеликоптер и ви докараха тук.
— Много интересно! А ние как не сме разбрали?
— Приспали са ви със специален газ.
— Ама че умни глави имало на тоя свят! А ще можем ли да се поразходим из града?
— Разбира се. Един робот ще дойде да ви вземе.
— Ах, че приятна компания! А знаете ли робот каква дума е?
— Навярно английска.
— А! Не! Вие наистина не знаете най-елементарно нещо!
— Милена, престани с тоя тон! — каза й Йолик, но тя продължи невъзмутимо:
— Трябвало, когато правите роботи, да помислите и върху строежа на наименованието им. Така обиждате моя добър приятел Йолик, на чийто роден език е и името на неживите разумни същества, а именно на чешки.
— Благодаря за сведението, но трябва да прекъсна, защото ме търсят от друго място — каза човекът от телевизора и образът му се изгуби.
IV
— Колко е симпатичен, нали Йолик?
— Да, но ти не биваше да говориш така с него.
— Е, не вярвам да е толкова дребнав.
— Разбира се, че не е, но ще си направи лош извод за теб.
— Нали ти няма да си помислиш нещо лошо. Това ми стига.
— А ако си помисля?
— Не вярвам. Аз говорих така с него, защото исках да се уверя, че наистина съществува. Хайде да се качим по тая стълба да видим какво има горе.
— Я виж ти! Цяла оранжерия.
— Тук са събрани от цял свят растенията. Я виж колко портокалови дръвчета има!
— И лимонови има.
— О-о! Та и банани!
— Тук да преядеш!
— Цяла армия да се наяде! И фурми има.
— Да не би да искат да ни угояват?
— Сигурна съм, че умни хора са ги садили тези дървета. Виж! На долните етажи също има такива оранжерии. И гледай как са ги направили на стъпала тези жилища.
— А не забелязваш ли, че като лъчи се простират сградите?
— Добре им е хрумнало. Тези трябва да са откраднали всичките архитекти и инженери в света.
— Кой ги знае, ама красив град са направили!
— Я виж там в далечината. Това дето блести на слънцето, не е ли град?
— Може би. Сигурно има и други градове, освен този.
— Естествено! Щом се простира на толкова острови… Я! Виж там! Един самолет потъна в морето! Дали няма да се издавят хората? О-о! Той излетя пак!
— Наистина! Дявол да го вземе! Аз започвам пак да се съмнявам дали не сънуваме.
— Не сънуваме, защото двамата виждаме едно и също, а да сънуваме едно и също не е възможно.