И ето — най-после, сините води на океана, осеян с безброй айсберги, заблестяха на слънцето.
В далечината се виждаха два кораба, клатушкани от вълните.
Единият от тях беше „Айссуимър“ — пътешествениците го познаха и нададоха „ура!“
XIII
Атомният пират седеше в плаващото си кресло и гледаше в екрана на телевизора. Под огромния му самолет, на шест километра, се простираше голям град.
— Това е двайсетия! — каза си със злобна усмивка пиратът.
Но в същото време към този град се беше отправила и наказателната експедиция на Сани. Самолетите скоро щяха да водят истинско сражение с Атомния пират. Но последният дори и не подозираше пречката, която щеше да се появи в небето на двадесетата му жертва.
Сани заповяда по радиото на всички екипажи да се приготвят за предстоящата атака. Никой не помисляше дори да се плаши. Ненавистта към Атомния пират, непреодолимата жажда за мъст над този злодей и варварин, разпалваше сърцето на всекиго. Кръвта пулсираше силно, вените се издуваха от вълнение, гърдите се надигаха все по-често от ускореното дишане. Стремително летящите самолети носеха своите смели пилоти към ужасната цел — летящата крепост на Атомния пират, която в този момент започваше да изхвърля своя смъртоносен товар.
Водачът на наказателната експедиция нареди да се опънат мрежи между четири самолета. Огромно пространство покриха тези мрежи, когато бяха разтворени. С тях самолетите отнесоха атомните бомби, чиято жертва беше спасена в същия момент.
Атомният пират забеляза това неочаквано връхлитане и то го изненада много. Той не си беше представял такава дързост от страна на своите врагове. Веднага заповяда да се стреля по тях, но изведнъж усети, че крепостта му се затресе и видя мрежи на екрана.
Атомният пират се опита да се измъкне на заден ход, но неговата трудно маневрираща крепост не позволи това. А и да се стреля по врага вече беше неудобно.
— Ще ги облъча! — изрева пиратът и посегна към командния пулт, но един изстрел прекъсна действието му и ръката му увисна безпомощно. Атомният пират се обърна към входа, който сега зееше, и видя там един младеж, държащ автоматично оръжие, притежавано само от верните му хора. Стана му ясно, че в крепостта му беше настъпило объркване. Този момент беше критичен за него. Той трябваше да се измъкне по някакъв начин. Но как? Умът му работеше трескаво, а оръжието в ръцете на младежа застрашително беше насочено към него. Там имаше сто и двадесет атомни или обикновени патрона — за него нямаше вида им, но знаеше, че можеха да го направят на решето.
Атомният пират нямаше друг изход, освен да се предаде, но той предпочете друго…
XIV
Фреди Саймънс и приятелите му бяха озадачени, когато дадоха няколко пъти сигнал на корабите и не получиха отговор. „Айссуимър“ и „Лъки“ стояха неподвижни между ледените блокове.
„Трябва да се е случило нещо лошо“ — си помислиха всички, но не се отчаяха. Бяха стигнали брега след толкова мъки и лишения, всред студ и виелици, през хиляди пречки и опасности, бяха загубили водача си, но вярата си в спасението — не. Отчаянието не би могло да ги навести след такава закалка.
Фреди Саймънс разгледа с бинокъла двата кораба, но не забеляза никаква следа от живот на тях. Сякаш всички бяха измрели. Но това не беше възможно, след като членовете на експедицията бяха оцелели, разбира се, с изключение на Дейвид Силвър.
Никой не можеше да си обясни безследното изчезване на двата екипажа и на експедицията, водена от Симон Бланк. То беше загадъчно и тайнствено.
Спасилата се експедиция притежаваше една надуваема лодка, която по някакъв начин беше запазена през дългия преход. Тя веднага беше спусната във водата и в нея се качиха петима души, между които и Греди. Отправиха се към корабите с надежда, че ще разгадаят тайната.
Щом стъпиха на „Айссуимър“, забелязаха че на него няма никакъв човек. Същото беше се случило и с „Лъки“.
Скоро петнадесетте членове на експедицията се прехвърлиха на корабите. По радиото се свързаха със Световната академия, но не можаха да получат отговор защо екипажите и експедицията на Бланк бяха изчезнали. От Академията им препоръчаха да се върнат час по-скоро в Европа, защото имало някакъв злодей, наречен Атомния пират, който унищожавал всичко живо по пътя си. Повече сведения за Атомния пират нашите приятели не получиха, но си помислиха веднага, че тайнственото изчезване на хората от корабите е имало нещо общо с този Атомен пират. И въпреки всичко, Фреди Саймънс не бързаше да бяга. Той и приятелите му прикриха сред ледените планини двата кораба и зачакаха да се разясни съвсем положението. Храна на бордовете имаха в изобилие, топли дрехи — също, отоплението беше много по-добро, отколкото мизерния огън, запален сред ледената пустиня с малкото нафта, която те притежаваха.