Защо чакаха, не знаеха съвсем определено. Но ето, че един ден край техните кораби се появи една подводница със следните инициали: ECU-120N. От тях излязоха хора, говорещи неразбираем език, но с приятелски изглед, и се качиха при нашите познати.
XV
Атомният пират успя да натисне с десния си крак един педал, задействащ устройство, което обезврежда противника, застанал на входа. В същия момент младежът пропадна в трюма на летящата крепост, изпускайки автомата в помещението, където се намираше пиратът. Атомният пират се възползва от това положение, нарами една раница с реактивен двигател и излетя през един люк, взимайки оръжието. Мрежата, обхванала огромния самолет, беше много здрава, но пиратът я разкъса с няколко реда от автомата си. промъкна се през получения отвор, и полетя към своята база, намираща се в Антарктида. Той беше забелязан веднага и един самолет го последва. Атомният пират беше облечен в специален скафандър, а двигателят на гърба му позволяваше да изменя не само скоростта на движението си, да маневрира под вражия самолет, но и да изменя височината на полета си. И така, Атомният пират се закрепи за корема на самолета и изстреля няколко куршума в двигателя на дясното крило. Това беше достатъчно, за да го обезвреди, и затова пиратът се отдалечи от него с доста голяма скорост.
Самолетът, преследващ Атомния пират, беше принуден да кацне на най-близкото летище, а невредимият злодей се отправи към леговището си
XVI
Светослав усети, че падна на нещо меко и в същия момент се чу женски писък. Той скочи бързо и погледна надолу. В помещението цареше гробна тъмнина и затова младежът не видя нищо.
— Кой е там? — извика той.
— Аз — чу се плах отговор на жена.
— Коя сте вие — запита палеонтологът.
— Светослав, нима не ме позна! — отговори гласът, идващ от тъмнината.
— Мари! Ти ли си? — радостно извика Светослав. — Да не би да съм те наранил, когато паднах върху теб?
— Не, не! Слава богу!
— Но как попадна тук?
— Атомният пират ме затвори.
— Мръсник! Измъкна се! — със съжаление простена безпомощният младеж. — Трябваше да го застрелям!
— Какво се е случило? — запита Мари.
— Отидох при него, точно когато се канеше да натисне някакво копче — започна да разказва Светослав, — стрелях в ръката му, но той с крак натисна нещо, което не бях забелязал, и аз пропаднах тук. Изглежда съм изтървал и автомата горе.
— А сега как ще излезем от този затвор? Не съм намерила досега никакъв изход — заговори Мари. — Дано не останем тук неоткрити, защото ще умрем от глад.
— Не се безпокой — окуражи я годеникът й. — Скоро ще се измъкнем от тази бърлога.
И наистина, сякаш за да потвърди думите на палеонтолога, един отвор се появи на стената и в него се вмъкнаха Мирче Краевич и Станислав Яницки.
— Господин Петров! Вие сте тук?! — изненада се Яницки, който влезе пръв. — Но как попаднахте в този трюм? И госпожица Бланк е тук!
— Атомният пират не се потрива. Явно, върши си добре работата — пошегува се Светослав.
— Добре я извършил — каза Краевич и се усмихна хитро.
След това Светослав и Мари, придружавани от двамата си спасители, се отправиха към командното помещение на Атомния пират, където се бяха събрали много от членовете на експедицията. Бланк се зарадва много, щом видя двамата младежи живи.
— Атомният пират е обезвреден — съобщи тържествено на всички Сани, който в този момент влезе в командната кабина.
— Съвсем не е! — извика Светослав. — Атомният пират е жив и здрав, тъй както сме живи и здрави ние с вас. Лично аз не успях да го застрелям, когато той избяга.
— Но ние пратихме самолет след него! — доволно заяви Сани.
— А върнал ли се е самолетът?…
XVII
Йолик и Милена стояха в своя апартамент като затворници вече месец. Ярко осветеният свод на покрива, който скриваше града от въздушно нападение, създаваше впечатление, че това е самото небе.
Но вече нашите двама познати не се радваха, че се намират в най-прекрасната страна на света, защото тъгата по близките ги завладяваше все повече с всеки изминат час. Те бяха като затворени в клетка птици. Нима това беше свободата на тази страна? Нима така щяха да останат тук в бездействие, без да могат да научат дори езика на тези странни хора?
Ала един ден познатият им от телевизора човек дойде отново да ги посети.