— Защо ни държите затворени тук? — извика Йолик, щом го съзря.
— Не сте само вие затворени, приятели — каза човекът с авторитетен тон, — всички ние сме се скрили под земята като мишки и чакаме нападение от Атомния пират, който се е заканил да ни унищожи, защото сме негови не само противници, но и съперници. Той иска да завладее Земята с бруталната си сила, с варварските си нападения, по престъпен начин. Неговите изстъпления над човечеството са отвратителни, а ние искаме това човечество да тръгне по нашия път. Разбира се, това същото човечество понякога е отвратително като самия Атомен пират, но явно, че хората по земното кълбо не могат да бъдат излети от един калъп. Някои от тях заслужават такава участ, каквато им отреди Атомният пират, но някои бяха наистина съвсем невинни — съгласявам се с вашите думи от предния ни разговор. А сега, за да не стоите затворени на едно място, ще ви поканя на една разходка по море с подводница. Вярвам, че не сте се качвали досега на такова нещо.
— Разбира се, на драго сърце ще дойдем с вас! — радостно се съгласи Милена. — Не можем повече да стоим тук.
— А къде ще отидем? — заинтересува се Йолик.
— Наши разузнавателни подводници са открили край бреговете на Антарктида два кораба, които принадлежат на някакви експедиции. Едната от тях, стигнала на хиляда мили навътре в континента, остава без превоз и започва да се връща пеша. През това време Атомният пират отвлича хората от корабите, а експедицията се връща и ги намира празни. Сега те са сред айсбергите и чакат, изглежда, някой да ги спаси.
— Сигурни ли сте, че чакат вас? — запита Йолик.
— Не, те не чакат нас, защото за тях ние не сме известни — каза човекът, — но ние ще ги спасим, защото това е наш дълг.
— И, сигурно, ваша цел?
— Цел, да, но не с лоша умисъл…
XVIII
— А върнал ли се е самолетът? — повтори въпроса си един, току-що влязъл, непознат на никого, човек. Облеклото му беше странно, косата му не беше много дълга, но скриваше ушите му, имаше черен цвят, и то много тъмен; лицето му беше най-обикновено, със светлокафява кожа и тъмнокестеняви очи, които гледаха с остър, но не злобен поглед. Орловият му нос не загрозяваше лицето му, а напротив, правеше изгледът му по-благороден.
Всички се извърнаха и започнаха да разглеждат странния новодошъл. Неговият чист английски език не можеше да го издаде от коя народност е.
Сани не можеше да отговори на този въпрос, а стоеше като зашеметен.
— Кой сте вие? — успя да го запита Светослав.
— Все пак, вашият приятел не отговори на въпроса ми — усмихна се непознатият и тогава всички видяха колко добродушна и блага усмивка имаше той. Откритото му лице предразполагаше към сприятеляване.
— Не, не се е върнал — отговори смутено Сани.
— Да, наистина не се е върнал, но е на летището, на което ще кацнем сега. Единият му двигател е повреден от куршумите на Атомния пират — каза новодошлият, но без излишни ръкомахания.
— Така ли? А откъде знаете? — извика учудено Сани.
— Случайно узнах — усмихна се пак непознатият по своя приятелски начин.
— А няма ли да ни се представите — обади се Симон Бланк.
— Щом настоявате. Казвам се Пенри Пуалди, а се занимавам с белетристика.
— Значи сте писател — уточни Пит Стендсън.
— Да — отново се усмихна Пенри Пуалди.
— От коя страна сте? — попита Симон Бланк.
— Именно това ще ви зачуди много. Аз живея в една страна, неизвестна на никого тук.
— А има ли неизвестни страни по Земята? — забоботи гласът на Пит Стендсън.
— Разбира се — отговори му Пенри Пуалди и се обърна отново към всички: — Тази страна се казва Евектос Свобоен Ублесос.
— Но вие истината ли говорите или се шегувате? — недоверчиво го погледна Сани.
— Истината говоря! Евектос Свобоен Ублесос съществува, тъй както и вие съществувате.
— Значи е истина — каза Симон Бланк. — А защо сте тук?
— Бях на служба при Атомния пират от няколко дена. Изпратиха ме от моята страна да предотвратя някои от престъпленията му. Разбира се, изпревариха ме, но аз знам къде се намира леговището на Атомния пират. Ще ви го покажа, бъдете спокойни, но трудно ще го превземете…
XIX
В кабинета на Атомния пират беше топло и уютно. Мека светлина се разливаше по периферията на голям полюлей, модерна музика се разнасяше от миниатюрен магнетофон. Атомният пират пушеше с удоволствие и се люлееше в едно плаващо кресло. Специална инсталация всмукваше дима от цигарите му. Пиратът замечтано гледаше картата на Земята и изпускаше кълба дим. Изведнъж се иззвъня и в кабинета влезе млада девойка, придружена от въоръжен човек. Тя беше с красиво лице, дългите й кестеняви коси се спускаха по раменете й свободно, големите й кафяви очи като на сърна гледаха с презрение и говореха за непристъпност. Гордата и стройна снага би събудила възхищение у всеки мъж.