— Е, това ни е петата поредна среща, Милена — изрече Атомният пират, като се обърна с креслото си към нея, продължавайки да се клати. — От погледа ти виждам, че не си разсъдливо момиче. Гледаш ме сякаш не съм мъж.
— Да, наистина не сте! Вие сте изверг! — извика Милена възмутено. — Вие сте един престъпник и варварин. Целият ви вид е вид на убиец!
— Спокойно, малката, спокойно! — със злобен и съскащ глас я прекъсна Атомният пират. — Ще се вразумиш, след като одера жив онзи твой годеник!
— Само посмейте, тогава аз ще ви издера очите със собствените си ръце! — очите на девойката засвяткаха.
— Много ти е гореща кръвта, но ще я поохладя! — закани се пиратът. — Ще ти дам срок до други ден, за да си помислиш. Твоят глупак нищо няма да изгуби, а ще спечели, ако се откаже от теб. Давам му една не по-лоша от теб, а освен това ще му давам колкото иска пари, ако се съгласи да работи за мен. Ще му направя по-голям рай от този във вашата глупава страна, неизвестна на света. А той може да се прочуе повече от Толстой, повече от Хемингуей, повече от който и да е известен писател.
— Вие сте една човешка отрепка, един изверг и нищо повече! Вашите низки цели никога няма да бъдат достигнати! Вие сте един циничен и мръсен тип! — извика разгневена Милена и се разплака от вълнение.
— Ще запееш друга песен в други ден! — заплаши я Атомният пират. — Твоят приятел ще стане неузнаваем, защото друга ще го целува и друга ще го милва. А той обича новите неща, нали е поет! Търси нови страни, нови хора и, разбира се, нова любов. Ще разбере, че без пари на този свят не се живее, тъй както не се живее с една и съща жена през целия живот.
Милена беше измъкната от кабинета в безсъзнание. Този мръсен пират искаше да й отнеме Йолик, а нея да направи своя любовница. Колко отвратително!…
XX
Но какво търсеха Милена и Йолик у Атомния пират?
След като напуснаха Евектос Свобоен Ублесос с подводницата ECU-120N, те потеглиха към бреговете на Антарктида и както ни е известно, откриха петнадесетимата членове на експедицията. Фреди Саймънс и другарите му бяха прибрани на борда на подводницата, а част от екипажа й се настани в „Айссуимър“ и „Лъки“, които щяха да бъдат откарани до най-близкото пристанище и да се предадат на съхранение, докато притежателите им ги потърсят.
И така, Йолик и Милена се качиха на „Лъки“, за да гледат морето, да дишат чист въздух и да се любуват на слънцето. И както си стояха двамата на палубата, над тях изневиделица изскочи някакъв въртолет. Двамата скоро изчезнаха от палубата и докато екипажът се усети, хеликоптерът беше далеч. Явно, че на Йолик и Милена беше тръгнало само на отвличане. Но този път то не беше на добро, защото, като вече научихте, те попаднаха в двореца на Атомния пират, намиращ се под ледовете на Антарктида. Този дворец беше последна дума на техниката и архитектурата. Не само разкош имаше в него, но и практичност. В него живееха неколкостотин верни на Атомния пират хора, но и много пленници имаше там. Специални помещения бяха приготвени за тях. Пленниците биваха вербувани по много начини — чрез увещания, с пари, с жени или чрез заплашване.
И ето, че Атомният пират се мъчеше по всякакъв начин да привлече на своя страна Йолик, да му пробута друга, евтина любов (макар че му обещаваше много пари), да му отнеме любимата и да го направи едно послушно оръдие в своите ръце, което щеше да му послужи в отвратителните му деяния. Затова всеки ден при младежа отиваше една девойка със специалната задача — да го завладее — и сърцето му да вземе, и ума му.
Ала доста трудности срещна довереницата на Атомния пират. Разбира се, всичко стана така,защото не познаваха Йолик.
Когато удариха о камък, Атомният пират предприе друг ход — ходът на увещанията. И не само увещания, но и големи обещания имаше в думите му — пари, рай, жени, слава и какво ли не още. Обеща му дори и власт, макар че още не беше се сдобил с нея. Но, каквото и да правеше, Атомният пират не постигна никакъв успех в начинанията си. С Милена също не успя, но продължи упорито да търси нейната любов. И, както видяхте, в последната си среща с нея той не спечели нищо, но загуби, разбира се…
XXI
Сани не повярва на Пенри Пуалди съвсем. Макар и с така открито и благородно лице, с държание, което предразполагаше към сприятеляване, писателят, или кой знае какъв беше той, както си мислеше Сани, не можа да накара зоологът да му повярва. „Интересно, дори и да имаше такава страна, за която говореше Пуалди, защо тя не беше известна на света? И какво ги интересуваше онези в неизвестната държава, Атомният пират, когато той не ги беше нападал — си мислеше Сани. — А ако наистина знае къде е леговището на оня разбойник, то аз лично ще отида там да го застрелям! Ах, мръсният му Атомен пират, всичките ми близки загинаха от неговите бомби! А… пък този Пенри Пуалди… хм… интересно, какво цели? Ще трябва да разбера!“