— Наистина, много ви куца в представите — каза Сани, слизайки от автобуса. — Щом се развива човек, развива се и обществото — не може едното вечно да стои на едно ниво, а другото да се развива…
XXIII
Фреди Саймънс беше във върховния момент на своето щастие. Преди и да беше живял хубаво, такъв рай не беше сънувал — прекрасни условия и за живот, и за работа. Но все пак, обширният му апартамент бе доста голям за един човек. Отначало това правеше впечатление на Фреди, но сега, когато се чувстваше стотици пъти по-щастлив от когато и да било, огромният апартамент му се виждаше дори тесен.
Фреди сега имаше условия да работи и работеше толкова усилено, че за две седмици написа книга, съдържаща около петстотин страници, в която се разказваше за несполучливата експедиция в Антарктида и най-накрая имаше едно възторжено похвално слово за Евектос Свобоен Ублесос. Тази книга беше отпечатана в град Свобò и за много кратко време се разпространи из целия свят. Цветните фотоилюстрации неопровержимо говореха за истинността на фактите, разказани в нея.
Светът беше шокиран от новината за съществуването на неизвестна държава. Много не повярваха, като помислиха книгата на Фреди Саймънс за шарлатанство, някои ту вярваха, ту не вярваха, а имаше и такива, които веднага се отправиха към страната-мечта.
Евектос Свобоен Ублесос се препълни от нови жители. Те бяха отделени в един нов град, построен на изкуствен остров, наречен Естриотèо, чието име означаваше на езика на Евектос Свобоен Ублесос „мечта“.
Град Естриотео беше най-големият и най-модерен жилищен комплекс в страната. Имаше жилища за един милион души и, въпреки това, за кратко време не остана свободен дом в него.
Евектос Свобоен Ублесос започна открито в целия свят да пропагандира идеите си, които привличаха още милиони нещастни хора в нейните градове.
След Естриотео беше построен град Увиèмор (копнеж), който също се препълни с пришълци. Но скоро притокът на имигранти престана, защото в много страни започна да намалява застрашително работната ръка.
И така, Фреди Саймънс гледаше щастлив как за един месец израстваше град и за още един се населваше, как всички нещастници ставаха щастливи, гледаше и се радваше на неимоверните постижения на тази напреднала и свободна страна. Но, все пак, на Фреди Саймънс започна да му става скучно и тясно. Колкото и да работеше, за него вече нямаше работа и той се чудеше какво да прави. Обиколи няколко пъти Евектос Свобоен Ублесос, направи най-точната карта на страната, от немай-къде написа една физическа география, отиде да я запише в университета на електронна машина, за да я подготви за изнасяне на лекции по география и с това му свърши работата…
XXIV
Атомният пират не беше никак доволен от това, че съперниците му печелеха милиони привърженици. Но той все още беше безсилен да им направи зло — неговата нова летяща крепост се монтираше в подземния завод на двореца му, където работеха хиляди отвлечени специалисти. Между тях действаха много шпиони на пирата, които разкриваха заговорите, готвени от пленниците. Затова водачите на бунтовете биваха навреме отделяни, а местата им се попълваха от нови пленници.
Но Атомният пират разбираше, че и той трябва да спечели привърженици на каузата си и затова реши отново да се опита с Йолик. Младежът отново беше атакуван от красивите служителки на пирата, но явно беше, че с такава съблазън не можеше да се спечели човек със силна воля. И не само волята крепеше Йолик, любовта му към Милена се разпали по-силно, когато се опитаха да го измамят с това, че Милена не го обичала и че принадлежала вече на Атомния пират. Младият поет стана по-твърд в отказите си, нищо не можеше да го подмами, не би се побоял и от смъртта. Какво представляваха тези платени красавици за него? Той се отвращаваше от тях. Представяше си, че змии се увиват около шията му, когато го прегръщаха, че пепелянка го кълве, когато го целуваха, и се потърсваше от неприятното чувство, обзело го по време на отвратителните нежности, с които го обсипваха довереничките на Атомния пират. Някои от тях се правеха на много отблъскващи, за да подчертаят чара на други, които се преструваха на онеправдани, нещастни или лудо влюбени в Йолик.
Това беше един кошмар за младежа, но и едно каляване на духа.
А в същото време, докато Йолик беше подложен на изкуствените ласки, Атомният пират тормозеше любимата му. Този изверг видя, че не може да спечели сърцето на Милена, затова реши да я унищожи психически. Пред очите на девойката се извършваха ужасни неща, които разстройваха нервната й система и тя често припадаше.