За ужасните дела на Атомния пират служеха безбройните му пленници. Чрез гаврите над тях пиратът се гавреше и над Милена.
Кошмарът на девойката беше много пъти по-страшен от този на Йолик. Любимият й дори не подозираше на какво душевно изтезание беше подложена Милена. Той не знаеше, че тя беше обект на ужасна гавра от страна на Атомния пират.
Докога щеше да продължи това мъчение? Кога най-после щеше да дойде спасението за тези измъчени души?…
XXV
Пенри Пуалди, след като изгуби в двубоя си със Сани, се опита да вербува друг учен. Светослав стана тогава обект на пропагандата на Пуалди.
Младият българин беше израсъл в обстановка, съвсем различна от тази в Евектос Свобоен Ублесос, но неговият ум добре разбираше утопията в пропагандата на тази страна, която беше единствена на Земята и се развиваше, благодарение на това че беше откъсната от окръжаващия я свят. Но никоя страна не може да се скрие от очите на света.
И именно в момента, когато Светослав започна по-ясно да вижда същността на Атомния пират и на Евектос Свобоен Ублесос, при него дойде Пенри Пуалди. Поздравиха с учтиво и писателят започна разговора:
— Прочетохте ли книгата на Фреди Саймънс? Много хубаво е написана. По-добре би било за него, ако стане писател.
— Не бих могъл да кажа, че би било добре така или иначе — не разбирам, когато чета книга кой е професионалист и кой не е — вдигна рамене българинът и продължи. — Но мога със сигурност да кажа, че Фреди Саймънс е заблуден и то до такава степен, до каквато само вие можете да го заблудите. В момента той е щастлив, щастливи са и още няколко милиона души, но на Земята има няколко милиарда. Нима те биха могли да станат щастливи по вашата рецепта?
— Но как, вие не вярвате, че Евектос Свобоен Ублесос наистина е страна на щастливите хора? — учуди се Пенри Пуалди.
— Да речем, че това го вярвам — каза Светослав, — но не вярвам, че ако се вземат лекарства по ваше предписание, светът ще се излекува. Вашите лекове са утопични.
— Но как може да става дума за утопия, когато всичко е на дело? — с убедителен тон изрече Пенри Пуалди. — Когато в Свобоен Ублесос е налице такъв технически напредък, такъв висок стандарт на живота? Това утопия ли е?
— Колкото е утопия комуната на Робърт Оуен или, нека вземем „Градът Слънце“ на Томазо ди Кампанела — отговори му Светослав.
— Но градът Слънце е само на книга, а ние сега го имаме в действителност — възбудено извика Пуалди. — Нуринонда — нима това не е убедителен факт?
— Не, разбира се, защото Нуринонда е единствена в света, а би трябвало да има и други — не се съгласи пак младият българин.
— Но ние искаме именно това да направите!
— Как, тъй изведнъж ли? Да си затворим очите, да преброим до десет и всичко ще стане — засмя се Светослав.
— Но вие не ме разбрахте! — извика писателят. — Ние ще ви помогнем!
— На целия свят ли? Една толкова малка страна? Това е невъзможно практически!…
XXVI
След като се освободи от плена на Атомния пират, експедицията на Симон Бланк се завърна в Париж, за да изчака развитието на събитията. „Лъки“ беше върнат на притежателите си и стоеше на котва в Сена.
Въпреки прекъсването на експедицията, никой от членовете й не загуби доброто си настроение. Само Мари беше разстроена от зачестилите напоследък задиряния на Сани, който в такива случаи се вслушваше повече в гласа на любовта си, а не на разума.
Мари се страхуваше да каже на Светослав, че е обичана от друг, макар че този друг не беше обичан от нея.
Но един ден Светослав завари в дома на Бланк Сани и разбра каква е работата. Въпреки това си замълча, дори не загуби настроението си. Мари също се зарадва, когато го видя, защото той идваше тъкмо на време — Сани започваше да й се натрапва и да прекалява.
Когато човек се влюби истински, трудно може да забрави любовта си. Така беше и със Сани. Макар че се мъчеше да не се среща повече с Мари, нещо го тласкаше към нея и от обич той забравяше всичко друго. В любовта си човек не рядко е егоист, защото сам не съзнава; когато обича, това нежно чувство затваря очите и разумът трудно го побеждава.
Щом Светослав влезе в дома на Бланк, Сани се съвзе. Той се сети, че трябва да говори със Светослав по много важен въпрос. Когато зоологът го заговори, младият българин го погледна с едва прикрита хладина и някакво неприязнено чувство. Сани все пак разбра недоволството на палеонтолога и се постара да не го увеличава.
— Мосю Петров — каза Сани, — ще ви съобщя една новина, която, мисля, че ще ви зарадва. Пенри Пуалди ще ни покаже скривалището на Атомния пират.