— Така ли? Интересно — с привидно безразличие изрече Светослав.
— Именно затова ви съобщавам, защото знам, че ще ви заинтересува. Утре, ако пожелаете, ще заминем на гости у Атомния пират. Той ще се зарадва изключително много. Пенри Пуалди е фанатик и именно това ме успокоява и ме кара да вярвам, че няма да ни издаде на пирата. Засега той е негов верен човек и разбойникът няма да се усъмни в нас, щом сме вербувани от служителя му. — Тук Сани се усмихна дяволито и продължи: — А щом веднъж проникнем в двореца му, там ще видим как да се борим с пирата.
— Значи утре тръгваме? — живо попита Светослав, забравил за враждата си.
— Ако желаете, още утре ще тръгнем, Пенри Пуалди ще трябва уж да избяга от затвора. Ще го измъкнем и… отиваме на гости…
XXVII
Фреди Саймънс започна да вижда безсмислие в живота, който водеше. Той искаше да направи нещо повече от това, което беше направил, нещо по-голямо, с по-голяма цел. Фреди съжаляваше за сляпата похвала, която беше написал в първата си книга, защото видя, че това идеално общество беше доста ограничено в представите си, в светогледа си и в своите разбирания, въпреки големия технически напредък на Евектос Свобоен Ублесос. Тази ограниченост Фреди си обясняваше с откъснатостта от света.
Впрочем, Евектос Свобоен Ублесос се прослави за кратко време на Земята, успя да насади своите идеи в много млади и неукрепнали умове, да направи впечатление, че е една велика сила и да се изяви като една свръхдържава със свръхкомунистически строй.
Но, все пак, Фреди Саймънс беше прав, когато си мислеше, че Евектос Свобоен Ублесос е откъснат от света. В тази страна не се допускаха никакви чужди филми, книги, музика, там нямаше вносни машини, вносни продукти и въобще внос. Внасяха се хора, само хора. Защото свръхобществото трябваше да расте, но не идеологически, а по брой.
Всъщност, Фреди Саймънс не разбираше много от разни идеологии, но виждаше,че в тази свръхсвободна страна идеологията служеше да направи от хората роботи — всеки ден се спазваше строг дневен режим, който важеше за триста шестдесет и петте дни на годината, не биваше да се нарушава от никого и не се различаваше в нито един от дните. Разбира се, хората спортуваха, но и спортът беше еднакъв за всички.
Фреди Саймънс не можеше да се примири с еднообразието, което потискаше душата му, зажадняла за волност. Свободата на Евектос Свобоен Ублесос му дотегна. Тя не беше същата, каквато той си я беше представял.
Фреди Саймънс стана с неспокоен дух и един ден не се въздържа и написа една критическа статия, в която изложи подробно, с най-убедителни факти слабите места в обществото на Свободната Държава. Той всъщност беше разкритикувал противоречията между господстващата теория и действителността. Главните идеолози на Евектос Свобоен Ублесос почувстваха, че Фреди Саймънс не беше удобен вече и че трябва да се изгони от страната. Той беше първият, който се опитваше да направи корекции на правия път, по който вървеше Великата Свободна Държава. Той беше първият, който се осмеляваше да наруши строгата симетричност и хармония на единственото в света свръхобщество. Той беше първият, който се обявяваше против свободата в тази свръхсвободна страна. Той беше първият, който не се подаде на свещените идеи. Той беше и първият, когото изгониха от Евектос Свобоен Ублесос.
XXVIII
В кабинета на Атомния пират седяха Сани, Пенри Пуалди и Светослав. Те бяха успели да се доберат до леговището на пирата и сега господарят на този дворец ги посрещаше в изключително добро настроение, защото рядко идваха такива желани гости. Пенри Пуалди беше един от най-верните му служители. А другите двама, щом бяха хора, които са измъкнали от затвора Пуалди, то сигурно щяха да му станат верни. Но единият от тях му се струваше познат и се мъчеше да се сети къде го беше виждал. Наистина, къде го беше виждал? Този въпрос си задаваше Атомният пират, когато гледаше Светослав и не можеше да си спомни.
Но в ума на Атомния пират не дойде успокоителна мисъл и той започна враждебно да поглежда към Светослав.
След един час Пенри Пуалди и Атомният пират останаха сами. Пиратът подробно разпита за двамата новодошли и получи пълни сведения за тях, благодарение фантазията на писателя. Сани и Светослав бяха представени като крайно реакционни учени, работещи върху страшно бактериологично оръжие.
Атомният пират остана доволен от това обяснение, но, все пак, в долната му душа, свикнала винаги да не приема всичко като чиста монета, остана стаено смътно подозрение.
И Светослав беше виновен за съмненията на пирата, защото, макар да беше си оставил дълга коса и брада, Атомният пират го беше видял веднъж на своята крепост.