Атомният пират изведнъж беше озарен от една идея. Милена не го обичаше, но едва ли щеше да остане равнодушна към един от двамата младежи. Така, без да се мъчи повече, ще постигне своето.
Светослав беше заведен при Милена и те стояха няколко часа, гледайки се като куче и котка. Защото Светослав мислеше, че това е провокация, а Милена — че е нова тактика на Атомния пират (и не грешеше). Двамата бяха сънародници, но не знаеха това. Най-после на младежа му омръзна да мълчи и заговори на френски, като попита Милена за името й. Като видя, че тя не разбира, заговори на английски, но пак без успех.
— По дяволите тези глупости! Защо мълчите като няма?! — извика извън търпение палеонтологът. Но тези думи произведоха страшно впечатление на девойката, защото бяха изречени на български.
— Вие… сте… българин? — смаяна запита тя, но по-изненадан излезе Светослав, който не очакваше такова нещо.
— Да, а вие откъде се взехте тук? — все още неопомнил се запита ученият.
— Аз съм пленничка на Атомния пират — каза тъжно Милена. — А вие сигурно идвате от негово име, за да ме измъчвате пак. Какво искате от мен, най-после!…
XXIX
Фреди Саймънс беше изгонен от Евектос Свобоен Ублесос защото, както знаете, той беше нарушил свещените неизменяеми принципи на тази страна, която му беше дала гостоприемството си. Но щом става въпрос за противоречие с идеите на свръхсвободата, не може да става и дума за гостоприемство.
Телеграфните агенции загърмяха от сензационната новина, вестниците и списанията в цял свят имаха учудени заглавия, десетки научни дружества се надпреварваха да правят на изгонения от рая предложения да работи за тях.
Но Фреди Саймънс остана глух към всичко. Разочарован, той се затвори в скромния си дом на Юкон и там се отдаде на песимистични размисли. По цели дни той стоеше в едно положение, без да се помръдне, нито обядваше, нито вечеряше. Вечер заспиваше, тъй както е седял през деня. Този човек, който премина стотици мили през ледената пустиня, запазвайки висок духът си, изпадна в униние.
И така, остана около два месеца в една летаргия, в едно безразличие към света. Тъкмо когато му се искаше да се махне отново от Аляска, на входната врата се позвъни. Фреди прокле в ума си този който го безпокоеше и отиде да отвори. На входа стоеше капитан Валтер Гюнтер!
Фреди изведнъж забрави всичко, бодростта му се възвърна и той стисна здраво ръката на капитана.
Когато влязоха вътре, седнаха, и след като се успокоиха, започнаха разговор.
— Виждам, че не си добре — започна пръв Валтер Гюнтер, — отслабнал си, станал си скелет. Не е трябвало да вземаш толкова присърце, че са те изгонили от онази страна. Да не би да се те изгонили от рая!
— Не, не от рая, изгониха ме от света! — намръщи се от лошия спомен Фреди.
— Как от света? — учуди се Капитанът.
— Накараха ме да намразя целия свят — злобно изрече Саймънс. — Но те са виновни, защо ще мразя другите хора? За тяхната свобода не бих дал нищо, ако знаех, че са такива!
— Успокой се сега, всичко е свършено. Аз идвам от името на Симон Бланк, който те моли да отидеш при него. Вярвам, че няма да се разочароваш от тях. Аз ти гарантирам за това! — убедително му каза Гюнтер.
— Щом казваш, ще отида. Аз и без това мислех да се махна оттук. Съседите ми постоянно ме безпокояха, особено красивата им дъщеря, мъчеше се да ме съблазни. Във всеки случай, за такова глупаво момиче не бих се оженил — каза Фреди отегчено. — Ох, пак звънят, те са! По дяволите тези натрапници!
XXX
Светослав успя да се разбере с Милена, макар и доста трудно, защото не само той беше подозрителен, но и девойката отначало не му вярваше. Нейното недоверие постепенно намаля, защото тя почувства благородството в душата на този неин сънародник. Чистата душа си проличава и Светослав видя в лицето на Милена една жертва на Атомния пират. Макар че много се двоумеше, младежът най-сетне се реши да се разкрие пред Милена, макар че рискуваше много.
Когато двамата вече си вярваха един на друг, Светослав и Сани започнаха да действат. Измежду пленниците завербуваха много, като уж работеха за Атомния пират. Нововербуваните бяха подчинени на двамата и затова нямаше опасност да послужат на пирата.
Светослав успя да се свърже и с Йолик. Двамата се разбраха бързо — за това послужи и писмото на Милена, в което тя даваше препоръки за Светослав пред любимия си. Все пак, у Йолик остана малко недоверие, но то скоро се изпари, защото видя и Пенри Пуалди, с когото се познаваха от Евектос Свобоен Ублесос. Пуалди му обясни плана на действие срещу Атомния пират и така здравото ядро на „най-верните“ хора на пирата стана непоклатима опора за борба срещу самия него.