В подземния завод бяха разкрити всички шпиони на Атомния пират, защото те бяха започнали да докладват на Пуалди, който стана пръв помощник на пирата. И така, в завода останаха само пленниците, които скоро бяха запознати с плана за действие.
Атомният пират беше много доволен от работата на верните си хора. Откакто дойдоха новите двама с Пуалди, строителството на летящата крепост се ускори, а почти всички пленници бяха вербувани, дори и неподдаващият се Йолик. Пък и Милена не беше съвсем безразлична към оня с брадата.
Все пак, личните шпиони на пирата започнаха да надушват нещо нередно. Но скоро всичко се изглади и Атомният пират се успокои съвсем.
Йолик беше написал едно хвалебствено слово за Атомния пират, което, ако се вникнеше дълбоко в замисъла му, не беше никак похвално. Но пиратът не разбираше от литература и не обърна внимание на цифрите убити хора, унищожени градове. А именно в тях се криеше страхотното обвинение. Тази книга беше отпечатана в огромен тираж и разпръсната из целия свят. Тогава и на слепите се отвориха очите и целият свят разбра същността на Атомния пират.
Така този убиец беше разобличен, без самият той да усети. Бяха го разобличили преди това самите негови престъпления, но те бяха тълкувани различно. Сега на всички им стана ясно кой е Атомният пират…
XXXI
Симон Бланк разбра, че в Антарктида сега не беше благоприятно за експедиции и затова реши да бъде организирана друга, подводна експедиция. За тази цел той реши да подготви сътрудниците си по подводно плуване и за други подводни манипулации. Хенри Уайт и Ричард Чрлзсън бяха професионални водолази и те станаха треньори на останалите учени. Двамата бяха колеги на Сани и затова помолиха Бланк след завръщането на Светослав и Сани последният да бъде привлечен в тяхната група.
Хенри Уайт и Ричард Чрлзсън се заеха усърдно с подготовката. Всички, които не знаеха да плуват, бяха научени, и най-после започнаха тренировките с леководолазни костюми.
Въпреки че лекарят Жорж Майер не позволяваше да се прекалява, членовете стояха с часове под вода.
Мари Бланк беше останала сама след заминаването на Светослав и тъжеше много. За да не забележи това баща й, тя напусна базата, където се подготвяше експедицията, и замина за Париж. Тя се страхуваше много за любимия си, знаеше, че Атомният пират е много опасен и това я измъчваше много.
Един ден в дома на Бланк пристигнаха Фреди Саймънс и Гюнтер. Капитанът не можа да познае Мари — толкова се беше изменило лицето й от душевните страдания. Той знаеше защо девойката е в такова състояние и реши да разнообрази живота й. Капитан Гюнтер каза на Мари, че ще е добре, ако отиде на курорт в Швейцария, даде адреса на семейството си, и още на другия ден Мари Бланк замина. Валтер Гюнтер съобщи на жена си и дъщеря си по телефона за пристигането на гостенката и те отидоха да я посрещнат на летището.
В лицето на Елене Гюнтер Мари намери добра приятелка. Дъщерята на Валтер Гюнтер беше с три години по-малка от нея, но бързо намериха общ език.
Елене току-що беше завършила средното си образование и се подготвяше за заминаването си в Париж след няколко месеца, за да следва в тамошния университет.
Дъщерята на Гюнтер беше много умно и културно момиче, с ясни представи за живота. Именно затова се сприятели бързо с Мари и разбра мъката й. Тя познаваше добре Сани и вярваше, че все някак ще се измъкнат от лапите на Атомния пират.
А когато Мари разбра, че Елене е влюбена в Сани, толкова се зарадва, че я разцелува. Ето кой щеше да я спаси от ужасните задиряния на Сани!
Мари се успокои много, когато отиде в Швейцария. Чистият въздух, климатът и приятелството на Елене, възвърнаха силите и вярата й. Тя сега вярваше, беше сигурна и то напълно, че Светослав ще се върне…
XXXII
Новата летяща крепост на Атомния пират скоро щеше да бъде завършена. Тя беше по-малка по обем от първата, имаше освен реактивните двигатели и свръхзвукови. Корпусът беше по-удължен.
Лично Атомният пират ръководеше последните монтажни операции. Пенри Пуалди, който минаваше за много вещ в самолетостроенето, даваше напътствия, проверяваше дали монтирането е добро или пък подканваше монтьорите да работят по-бързо.
Атомният пират беше изключително доволен и в прекрасно настроение. Скоро светът щеше уплашен и стъписан да се покори пред голямата му сила — нито една ракета не би могла да уцели новата летяща крепост, нито един човек не би могъл да му се опълчи. Той се чувстваше като цар, като император, дори като бог. Представяше си вече, че командва целия свят, че милиардите хора са в негова власт, а той е най-висшестоящ. По-горен от него няма.