Завладян от тези отвратителни мечти, Атомният пират не усети как се качи в кабинета си. Бронираната врата се самозаключи след него. Пиратът беше забравил, че светът все още не е негов, той дори не се съмняваше в покорността на хората.
А в същото време летящата крепост беше завършена. Всички се качиха в нея, готови да напусната това отвратително леговище на Атомния пират. Тези, които се опитаха да го предупредят, бяха затворени. Всеки, който се опита да се съпротивлява с оръжие, беше обезоръжен и също затворен.
Верните на Атомния пират бяха много малко. Останалите бяха съмишленици на Сани и Светослав.
Но самият Атомен пират изчезна. Обиколиха целия завод, след това целия дворец, и най-накрая стигнаха до кабинета му. Ала вратата беше заключена. Само личният телохранител на пирата знаеше как се отваря отвън, но той се самоотрови, когато го затвориха.
Задумкаха по вратата, но тя беше двойна, бронирана и звукоизолирана. Тогава решиха да я взривят. Но и взривът не помогна, а само уплаши Атомния пират, който се скри в тайното си скривалище, неизвестно на никого.
След час, когато отвориха вратата на кабинета, не го намериха вътре.
Светослав и Сани решиха да взривят целия дворец и заложиха от специалния взрив на Атомния пират по всички кътчета на леговището.
По тунела-писта самолетът-крепост на Атомния пират беше изкаран на повърхността и, след като се издигна на около триста метра, от земята изригна някакъв мощен стълб от лед, бетон, железа и най-различни други късове. Дворецът на Атомния пират беше взривен заедно със своя притежател…
XXXIII
Мари чу по радиото за гибелта на Атомния пират. Нейната радост нямаше край. Двете с Елене не можеха да стоят вече в Швейцария, затова отлетяха със самолет за Париж.
Но Сани и Светослав не се завръщаха. Никакви сведения нямаше за тях. Мари започна да си мисли какво ли не, Елене я успокояваше, макар че и тя не беше спокойна.
Един ден в дома на Бланк дойде Пенри Пуалди. Той каза, че Светослав и Сани се намират в Евектос Свобоен Ублесос. Повече нищо. Защо? Как? Пенри Пуалди бързаше и не удостои с отговор двете девойки.
Тогава Мари и Елене решиха да заминат за страната, където се намираха любимите им хора, по неизвестни причини. Бланк и Гюнтер не научиха за безумието на дъщерите си. Но за любовта това е обикновено нещо.
Ала на пътя им изникнаха много пречки — не им достигнаха пари, параход за Евектос Свобоен Ублесос имаше едва след три месеца, а самолети имаше само от Австралия.
Тогава Мари реши с известен риск да реши задачата. Тя познаваше съпругата на Мирче Краевич, който беше пилот между другото. Любица Краевич щеше да им помогне.
Двете девойки отидоха в дома на геолога (Краевич беше геолог) и по обиколен начин, лека-полека, постигнаха целта си. Добродушната госпожа Краевич не можеше да им откаже. Тя все още минаваше за млада и затова разбра молбата на Мари и Елене.
На следващия ден още, тя извика с телеграма мъжа си от базата, където се подготвяше експедицията на Бланк. Поради спешността на телеграмата, Мирче помисли, че е нещо лошо и Бланк му разреши да вземе един шестместен самолет, който беше най-малкият от самолетите на експедицията.
Когато пристигна в Париж, Краевич едва не получи удар, като разбра, че жена му го е извикала просто да се разходят до Евектос Свобоен Ублесос. Но след дълги увещания, Мирче се съгласи, и без да се обади на Симон Бланк, замина с дъщеря му и Елене Гюнтер за страната на Пенри Пуалди.
Мари и Елене бяха радостни, че им дойде на помощ такъв добър летец кат Мирче Краевич. Той, всъщност, беше професионален авиатор, а после беше завършил геология, защото тя го занимаваше още от гимназията.
Наложи се да кацнат на едно индийско летище, за да заредят резервоара, и това беше единственото им спиране до Евектос Свобоен Ублесос.
Разрешиха им да кацнат на летището край столицата Свобо. Посрещна ги Пенри Пуалди, когото те дори не очакваха да видят. Писателят се погрижи за тримата чужденци. Настани ги в един удобен хотел, каквито бяха всичките хотели в страната…
XXXIV
Атомният пират усети мощното разтърсване на двореца си, почувства, че лети заедно с бронираното си скривалище, и след миг изгуби съзнание от сътресението.
Всичко беше в страшен хаос, когато Атомният пират дойде в нормалното си състояние. Вратата на скривалището зееше нагоре, вместо да бъде отстрани, и в отвора се виждаше сивото небе на Антарктида. Пиратът почувства страшен студ — климатичната инсталация, естествено, не работеше. Той намери някакви дрехи и, обличайки ги, разбра, че натъртен навсякъде — ужасно го болеше цялото тяло. Господарят на Земята беше наранен, безпомощен и зъзнещ от студ. Дори не знаеше какво точно се беше случило.