XXXVI
В базата „Ентарктик Поул“ пристигнаха два транспортни самолета, които донесоха хранителни припаси, пощата и други необходими неща. Те останаха за другия ден.
А през това време Атомният пират летеше към тази база, която беше най-близо до унищожения му вече дворец. Той предполагаше, че ще има самолет в „Ентарктик Поул“ и мислеше да го отвлече. Пиратът, естествено, нямаше да се спре пред никакви препятствия, щеше да прави всичко възможно да се снабди с така нужния му самолет. Този враг на човечеството отново реши да започне унищожителното си дело. И то с по-голям размах, с по-голяма сила. Целта му да убива и руши стана единствена в живота му. В него говореше само животинското, дивото. За него изстъпленията над човечеството бяха забавления, престъпленията за него бяха закон. И именно затова той не се поколеба да извърши още едно престъпление.
Учените от базата, след уморителния работен ден, се бяха събрали в столовата и разговаряха весело след вечерята, пиеха кафе или чай, или играеха на шах. Не очакваха никого. Двата самолета им бяха докарали необходимото и сега те знаеха, че никой друг няма да ги посети, преди да се изминат няколко дена.
Но изведнъж вратата на салона се отвори с трясък и на прага се появи в цялото си снаряжение някакъв странен човек на възраст около тридесет — тридесет и пет години. Очите му бяха страшни, високата му, леко прегърбена стойка беше заплашителна. Страшното оръжие в ръцете му красноречиво говореше за недоброжелателство.
— Вярвам, че не ме познахте — прокънтя ужасният му, сковаващ глас, а черните му очи засвяткаха като на дебнещ звяр. — Именно затова ще ви се представя. Аз съм този, който унищожава градове и хора, аз съм този, когото затрупаха в собствения му дворец, считайки го за загинал, аз съм този, който възкръсна от разрушеното си скривалище, аз съм този, който няма да прости на хората за злото, което му сториха, аз съм този, който убива за отмъщение и ще убива, докато не дойдат при него всички и му се подчинят! Аз съм Атомният пират! Сега ме познахте, нали?
Думите му се забиваха като стрели в съзнанието на смаялите се учени. Никой не очакваше такова посещение. Никой не очакваше да види Атомния пират, и то след съобщението по радиото, че е убит. Дали този не беше негов последовател или беше самият той? И какво искаше от тях?
— Ще си взема един от вашите самолети — сякаш отговори на мислите им пиратът, — защото ми трябва!
XXXVII
Светослав научи за посещението на Пенри Пуалди у Мари, но не й каза, че не го е пращал
На втория ден от идването на Мари и Елене в Свобо, Светослав се свърза по телефона с базата, където беше настанена експедицията на Бланк, но оттам му съобщиха, че Симон е заминал за Свобоен Ублесос преди няколко дни, точно тогава, когато Мирче Краевич отлетял при жена си. Пенри Пуалди го бил поканил.
Младежът разбра, че Симон Бланк е отвлечен, тъй като Пуалди не беше ги известил за пристигането му. Но Светослав запази откритието си в пълна тайна, за да се увери напълно. Още същия ден той проследи Пенри Пуалди и видя, че не отиде в дома си, а влезе в друга сграда. След като излезе, палеонтологът се вмъкна в асансьора, който го откара в един обширен апартамент. Една красива девойка излезе отнякъде и го попита нещо на неразбираемия си език, но след като разбра, че Светослав не разбира, го запита на английски кого търси.
— Вие ли живеете тук? — учуди се младият българин.
— Не. Вие приятел ли стена Пуалди? — заинтересува се девойката.
— Да, и помислих, че той е тук.
— Той току-що излезе.
— Е, щом е излязъл, и сам ще си свърша работата. Трябва да видя човека, който живее тук.
— Той излезе с Пенри Пуалди.
— Вие лъжете. Заведете ме при него.
— Няма нужда! Аз чух — от една врата се появи Симон Бланк.
— Охо! Приятелят Пенри Пуалди се занимавал с колекциониране на учени! — извика Светослав.
— Да, познахте — каза Бланк, — а пък тази приятелка ме охранява.
— Охранява ви, да не би да избягате! Я виж ти! Каква грижа за хората, която съществува само в Евектос Свобоен Ублесос! — усмихна се иронично младежът. — Значи, сега ще погодим един много весел номер на нашия общ приятел Пенри Пуалди. Хайде, елате с мен, ще ви заведа на по-сигурно място.
— Той не може да излиза оттук! — извика девойката и изтегли пистолет.
Светослав го издърпа от ръката й, отвори вратата и излезе, съпровождан от Симон Бланк.
— Чакайте ме! И аз ще дойда с вас, защото Пуалди ще ме изгони от страната — извика девойката.
— Няма смисъл. Ние ще го откажем — отвърна й весело Светослав и затвори вратата на асансьора…