XXXVIII
Атомният пират се качи на борда на единия от самолетите и отлетя по посока на двореца си. След себе си той остави труповете на учените от „Ентарктик поул“ и разрушената база. Той беше стрелял по невъоръжени и беззащитни хора, но това, разбира се, не го беше смутило никак.
А сега, след като изненада десетина учени, той мислеше да изненада света. Естествено, не с приятна изненада.
Когато пристигна на мястото на разрушения си дворец, в главата му имаше план как да отвлече поне една от летящите крепости, които сега се намираха на едно военно летище в Европа. Атомният пират зареди с бензин самолета, тъй като складът не беше взривен — там се намираха атомните му бомби, бензинът, бактериологични оръжия, отровни вещества, огнестрелни оръжия и патрони и други средства за унищожаване.
Пиратът натовари няколко варела с бактериологично оръжие, приготви си защитно облекло и полетя към летището, където се намираха крепостите му. Страшни мисли се въртяха в главата му. Разбира се, за него те бяха сладостни, успокояващи. Това беше ненормалната психика на един убиец и престъпник.
Самолетът летеше над океана. Беше нощ, а пиратът не беше запалил сигналните светлини. Приготвени бяха картечници за всеки срещнат самолет. И първият не се забави и връхлетя върху самолета на Атомния пират. Но картечниците спряха устрема му и го насочиха към разбушувалия се океан.
Тази нощ пиратът свали няколко пътнически самолета.
Когато се развиделяваше, Атомният пират летеше вече над суша. Той знаеше къде са крепостите му, защото преди да стане този негов провал, шпионите му бяха плъзнали навсякъде. И той предполагаше, че където е първият му самолет, там е и вторият му. Но се лъжеше. Втората летяща крепост беше в Евектос Свобоен Ублесос.
Скоро той прелетя над летището и видя единия самолет. Учуди се, като не видя и другия, но не му остана време за мислене, защото няколко военни самолета-изтребители го обкръжиха.
Пиратът се направи, че ще каца, но насочи самолета право към земята. Тогава той изскочи през спасителния люк, облечен в защитно облекло, с противогаз и с реактивен двигател на гръб.
Транспортният самолет се разби на летището с целия си опасен товар. Заразата беше страхотна и за няколко минути всичко живо в района на катастрофата загина след ужасни мъки.
Пиратът се качи на летящата си крепост, на която личеше надписът „Чactyerendy Reqoлem“ и пусна обеззаразяващата инсталация…
XXXIX
На третия ден от конференцията в град Тамеа щеше да говори българският учен-палеонтолог Светослав Петров. В залата бяха дошли и Йолик и Милена. Те все още не бяха разбрали същността на идеологията на Евектос Свобоен Ублесос, но, все пак, любопитството им беше доста голямо.
Ето какви бяха думите на младия българин:
— Приятели, желая да ме разберете правилно и затова ще се постарая да бъда обективен. В никакъв случай не бива да си помислите, че съм привърженик или враг на тази страна. Аз нямам право да бъда враг на народ, който има такива успехи във всички области на живота, но не бих могъл да бъда привърженик на една крайна идеология, изтъкваща една единствена страна в света като свръхнещо. Аз не бих могъл да поддържам крайностите. Макар че изтъкнатите обществени дейци на Евектос Свобоен Ублесос твърдят, че не си служат с непочтени средства при привличане на учени, те при самите си изказвания не си служат с почтени средства, а с лъжи. А всеки честен човек ненавижда лъжата. Ето — например, вчера разговарях с един от най-големите писатели и общественици на Евектос Свобоен Ублесос — Пенри Пуалди. Аз имах сведения, че той е отвлякъл големия учен Симон Бланк. Но Пенри Пуалди отрече. Отрече, и то по най-брутален начин, като ме заплаши с изгонване от страната. Разбира се, не изгонване от рая, защото аз все още не считам тази страна за рай. А вие какво мислите, приятели? Симон Бланк беше наистина отвлечен и ето го и самият него. След като свърша, ще говори и той. Какво искам да кажа с този пример? Искам да докажа, че нещо, което е изолирано от света, е крайност и съществува, опирайки се на крайности, които стигат до бруталност. Такава е и крайността на Атомния пират. Аз не сравнявам оня престъпник с тази все пак прекрасна страна, за да изтъкна еднаквостта в тях. Не. Но те наистина имат общо и общото им е в крайностите. Те са две крайно противоположни неща. Сега Атомният пират е мъртъв, но в света не бива да се допусне такава като неговата крайност. Трябва да се борим против крайностите, а не против тази прекрасна страна. Трябва да се постараем да вървим по един път, който не води към полюсите или екватора, а към умерените пояси. Аз не искам да проповядвам примирение. Не, а напротив — да не се примирявате с крайностите, да се борите животът в тази страна да стане за пример на всички и да се постигне в другите страни същото, и то само с благороден труд…