XL
— Може ли да уточните какви са нашите крайности? — прекъсна го Пенри Пуалди.
— Да, разбира се! Щом желаете. Вашите крайности се състоят главно в невслушването в съветите на другите. Например, вие не се вслушахте в думите на Фреди Саймънс или пък, след това, на Сани. Вие не можете да видите грешките си. Не можете да разберете, че не е възможно да поставите едни релси, които да започват от вас и да сложите в тях света. Освен това, вие не можете да проумеете, че не сте върхът на общественото развитие. Светът си се развива — еволюира — и вие не можете да спрете този неспирен възход.. Вие, също, не можете да разберете, че с вашите скромни средства не можете да купите света и да го подчините на своята воля. Всеки би потръпнал от страх, като си представи, че върши всеки ден едно и също, няма цел в живота си, защото всичко му е изключително на готово. Разбира се, някой не би се замислил за това и би пожелал така да му бъде устроен животът, но след време ще му дотегне, ще му доскучае, ще му се прииска разнообразие. А вие какво бихте му предложили, когато навсякъде всичко ще бъде идеално еднакво? Всъщност, в идеологията ви се показва това. Вие искате да направите идеален свят. Това е невъзможно практически и, дори да е възможно, не бива да се прави. Човекът трябва да има цел в живота си. Да! Така е. И затова трябва да му се предоставят условия, за да бъде заинтригуван с нещо, да не бъде безразличен и с държание на робот. Естествено, не бива да се оставя да живее като скот, но не бива да се прави от човека машина. Машините човек ги създава в своя полза, а не самият той да заприличва на творението си. Бих искал навсякъде всички да бъдат щастливи, но не щастливи за реклама, подхранвани с идеи, затъпяващи мозъка, защото те им се представят за най-истински. Бих искал щастието на хората да не бъде утопия, а истинско. Бих искал хората да не се избиват помежду си, да не се грабят и лъжат, а да бъдат приятели и братя. Нека бъде унищожена всяка крайност, наречена тя Атомен пират или идеология на Евектос Свобоен Ублесос. Човешкият разум трябва да бъде освободен от всичко сковаващо го и на човек трябва да се даде свобода да твори. Това е свободата. Разбира се, трябва и условия за нея…
— В същото време по радиоуредбата се чу:
XLI
— Частиеренди реколем!
Тези думи подействаха на седящите в залата като взрив на бомба. Всички наскачаха, но разбраха, че градът се скриваше вече под земята. Конференцията не можеше да продължи повече при тези условия. Всички бяха възбудени и не бяха в състояние да кажат две разумни приказки. Никой не помнеше нито думите на Светослав, нито за съществуването на Евектос Свобоен Ублесос. Всеки чуваше в собственото си съзнание двете злокобни думи: „Частиеренди реколем“.
Но след около час първата тревога отмина и всички започнаха да мислят трезво. В залата беше пуснат телевизор, който осведомяваше участниците в конференцията за състоянието на повърхността. Атомният пират само кръжеше в небето. След това пусна някакви бюлетини и отлетя. На листовете беше написано на док ом бриасит (официалният език на Евектос Свобоен Ублесос) следното:
„Моята сила е огромна. Аз съм неуловим вече за моите врагове, на които ще отмъстя страхотно. Подчинете ми се, докато не е станало късно!
Целият свят ще бъде мой или ничий!
Тези бюлетини бяха прочетени от ограничен кръг, защото бяха хвърлени на повърхността, а градовете бяха скрити под земята. Да излизат горе можеха само хора със специално разрешение.
Почти целият въздушен боен флот на Евектос Свобоен Ублесос беше изпратен по следите на пирата.
На следния ден конференцията продължи. Този ден говори Симон Бланк, който изобличи отвличането на умове в Евектос Свобоен Ублесос. След него взе думата и Йолик. Той беше разбрал вече всичко и, разочарован и излъган в надеждите си, той подкрепи напълно Светослав. И, като разбиращ от литература човек, отрече едностранчивите произведения на писателите от Свобоен Ублесос, а с това той доказа, че крайностите в идеологията водят до крайности в литературата.
Пенри Пуалди взе думата, когато се закриваше конференцията и, за обща радост на участниците от другите страни, той също се отрече от неправилната идеология на Евектос Свобоен Ублесос. Той пръсна в залата една книга, в която много художествено беше описал вътрешната и външната борба на един жител на своята страна до неговото духовно израстване.