Выбрать главу

В един от хотелите все още имаше няколко души, неповлияли се от суматохата и ненапуснали града.

Между тези смелчаци бяха Светослав и Сани.

Какво търсеха те в този изоставен град в разгара на войната?

Те чакаха Фреди Саймънс, с когото имаха среща тук. Тримата учени бяха решили да организират дружество на научните дейци за борба с Атомния пират, наречено „Вòрес, емосоèмен, нуèа“, което значеше на док ом бриасит „знание, борба, мир“, съкратено „VEN“ (Vorec, emocoemen, nuea).

Фреди Саймънс дойде на другия ден и доведе със себе си три автобуса с учени, които наброяваха около сто и осемдесет души.

В салона на хотела се състоя учредяването на организацията „VEN“. В нея можеха да влязат всички учени, които искаха да се борят против Атомния пират.

В същото време, в салона на един друг хотел се организираше друго дружество, но то беше на привържениците на Атомния пират. Нарекоха го „Бриасит сите тоен“ (светът е наш — Bryacyθ cyte toen), съкратено „BRY-CY-TO“.

„BRYCYTO“ изигра най-отвратителната роля във войната. Изстъпленията на членовете на тази организация, които бяха най-ревностни поддръжници на престъпното дело на Атомния пират, караха да настръхнат косите и на най-храбрите.

Но „BRYCYTO“ срещна „VEN“…

II

„Ymycady vard cyte daganena. Ym cy hanthcaben, jorò, ar ymycydy wrcy, om ynacydy ym bu лuanncoce yferycctacceno. Ubлeder anye om ymyc, edmer hant cyte ebundyr reлno.

Aлcendy bryacyθ bu yncл ymyc mer hantfocen!

Чactyerendy reqoлem“

Това беше нахалният позив на Атомния пират, написан на док ом бриасит (преведен е в раздел XLI на предната глава). Този език доби изключително широка популярност и затова пиратът го използваше за отвратителната си пропаганда.

Пит Стендсън разчиташе „рекламата“ на Атомния пират (както той нарече позива), ровейки се в един огромен речник. Всички учени от експедицията на Симон Бланк бяха на дъното на океана, където, скрити от войната, правеха изследванията си. И така, зоологът, след като разчете „рекламата“ на Атомния пират, се запали да изучава док ом бриасит. На спокойствие в подводния дом, скрит всред гъсти водорасли, боядисан в защитен цвят. Пит обичаше тишината и спокойствието, оръжието му беше омръзнало и се чудеше на Светослав как е тръгнал да прави организации в устата на вълка. На вълка ли? О, не! На ламята! Каква ти ламя! Атомният пират е по-страшен от всяка ламя, защото съществува, а онези измислени животни са само фантазия. Брр! Само да не ти излезе насреща Ламята-Атомен пират, защото… А! Пит Стендсън не се боеше от пирата, но изпитваше неприятно чувство, когато чуеше името му или се сетеше за него. Откакто се бяха измъкнали от лапите му, той не желаеше да го вижда повече.

Но както си седеше така, на зоолога му хрумна една велика идея. Той веднага хвана молива си и написа нещо на док ом бриасит. И остана много доволен.

А какво всъщност беше написал? Един позив от името на Атомния пират, който гласеше:

„Хора, в двореца ми е страхотна тъпканица. Не идвайте вече, а се крийте където можете. Ако светът стане мой, то не ми се вясвайте пред очите!

Атомният пират“

а написан на док ом бриасит изглеждаше така:

„Ynerom, un ymycady eranca cyte hvanteren ezyreq. Hant bunderecder jorò, na ynhajder qyddy qлocey. Pouc bryacyθdy bu ebund om ymyc, yn hant pranumder nwmò artydy om ymyc!

Чactyerendy reqoлem“

Скоро един напечатан екземпляр попадна у самия Атомен пират. Той беше вбесен. Но не знаеше, че това е работа на Пит Стендсън…

III

Членовете на „BRYCYTO“ намаляваха с всеки изминат ден. Като че ли се стопяваха. Клубовете му в различните градове изчезваха един след друг. Атомният пират се обезпокои много. „BRYCYTO“ му вършеше добра работа, а сега изведнъж — замлъкна.

Шефът на „BRYCYTO“ Куонди Фресси седеше в креслото срещу Атомния пират и се люлееше.

— Значи така — каза пиратът — не можеш да откриеш вече нито един член на „BRYCYTO“. Не мислиш ли, че много кратък беше животът на твоята организация?

Куонди Фресси се усмихна злобно:

— А знаеш ли, Чери1 (така той наричаше пирата, и ние също ще си позволим да употребяваме това име, когато говорим за него), че има една друга организация. Стопроцентово съм сигурен, чене си чувал за нея, но тя сякаш погълна нашите хора. Името й е „VEN“.

— Кой е ръководителят й?

— Фреди Саймънс.

— Какво! Оня дето го изгониха от Евектос Свобоен Ублесос? Хм! Тоя негодник!

— И той те нарича със същото име.

— Трябва ми жив! А кои са по-известните му помощници? — пиратът барабанеше нервно по един автомат върху масата.

— Светослав Петров…

— А-а! Фреди Саймънс не ми трябва! Доведете ми този негодник!

— И Сани е там.

— И него! — изрева Чери.