Няколко дена след краха на Чери, беше убит Куонди Фресси, най-верният помощник на пирата.
„BRYCYTO“ се разтури, защото членовете му бяха всъщност членове на организацията „NERYD“.
Пиратът имаше само два хеликоптера и една подводница и един дворец, в който живееха около два милиона негови „привърженици“. Но те бяха членове на „NERYD“ и една нощ Чери, за да се спаси от гнева им, избяга с най-сигурните си хора, петдесет на брой.
Личната подводница на пирата имаше доста големи размери и в нея се побраха двата хеликоптера.
След такава слава, Чери почти оставаше голтак.
Но войната не беше свършила…
VI
Беше изминала една година от започването на войната, а жертвите, дадени в нея, бяха огромни. И повечето — невинни хора. А тези, които бяха останали живи от бомбардираните градове, бяха обречени на бавна, ужасна гибел.
Каква излишна жестокост!
А човечеството можеше да се развива спокойно, в мир. Но щом изверги от типа на Атомния пират срещнат поне малка подкрепа, те замислят пъклени планове.
Планове за унищожение!
За унищожаване на вековната цивилизация, за унищожаване на разумни същества, за унищожаване на всичко, което е съграждано в продължение на дълги години, векове и дори хилядолетия.
Но някои, които не искат да разберат същността на войната, не могат да я разберат или са заслепени до такава степен, че не са далновидни, правят войни, сякаш за свое удоволствие, със садистично хладнокръвие и последици, за които епитетите „ужасни“, „страхотни“, „потресаващи“ са толкова слаби, колкото ако се сложи един килограм сол в сладководно езеро, за да се подсоли водата в него.
И не само това, но виждайки своето поражение, такива зверове се стараят да убият колкото се може повече, да разрушат колкото се може повече, да запалят колкото се може повече и, въобще, да унищожат колкото се може повече.
И Атомният пират постъпи така.
Той имаше само една подводница, но не отстъпваше. Големи пространства от океаните бяха опустошени от атомната му подводница. Тази подводна вода се водеше на живот и смърт, защото от нея зависеше дали Чери ще остане жив. А останеше ли живо — това означаваше нова безмилостна атомна война.
Пиратът се придвижваше към бреговете на Евектос Свобоен Ублесос, за да унищожи подводните градове и съоръжения на тази страна. Той беше разбрал, че от безобидни същества, жителите й настъпиха срещу него като най-големи врагове.
И затова той искаше да ги унищожи.
Подводницата му „Превимерарс“ („летяща“) нито час не спираше хода си, нито за минута не намаляваше скоростта си.
И, може би, заради това бързане, Атомният пират не забеляза подводната база на експедицията на Симон Бланк. Иначе, не би оставил живи учените, които веднъж му бяха отнели летящата крепост.
„Превимерарс“ („Prevymerarc“) наближи Евектос Свобоен Ублесос, но попадна на мощни мрежови заграждения, които започваха на петдесет километра от бреговете.
Атомният пират не можеше да пробие петдесетте реда мрежи, обиколили цялата страна. И тогава разбра, че е победен…
VII
Пенри Пуалди беше изморен от тази война. Той, като всички миролюбиви хора, ненавиждаше това безсмислено унищожение на хората и вековната култура. След като се беше отърсил от погрешните си схващания, той, след дълги съвещания, беше принудил и другите политически дейци в Евектос Свобоен Ублесос да разберат истината.
И същият ден, когато никой не подозираше в каква опасна близост с Евектос Свобоен Ублесос се намираше Атомният пират, Извънредният съвет на тази страна реши да бъдат щателно претърсени всички морета и океани с голямата флота от атомни подводници и военни кораби.
Савиесса Уемпиандори, съпругата на Пенри Пуалди, една от най-големите поетеси на Евектос Свобоен Ублесос, замина за Европа, където щеше да участва в един фестивал на поезията.
Светослав и Сани използваха този случай и също заминаха за Стария свят. Там двамата учени се срещнаха с току-що завърналите се от изследвания под водата участници в експедицията на Симон Бланк. Пит Стендсън беше във възторг, че вижда младия палеонтолог.
Е, как си, братле? — извика зоологът с гръмкия си глас. — Да не би да си открил скелета на Атомния пират?
— Де да бях го открил, ама по него има още месо — отвърна Светослав.
— Ние ще го смъкнем! — извика възбудено Пит.
— Кой го знае къде се подвизава сега — намеси се Сани.
— Ще го намерим! — разпали се още Стендсън. — Къде ще отиде! Ще го намерим, ако ще и в Марианската падина!