— Не съм сигурен, че ще го намерим там — пошегува се Светослав, — защото подводницата му не гази плитко.
— Ще прогази!
— Може и да загази!
— По-лесно ще го спипаме тогава!
— Ако не са го спипали досега.
Разпаленият разговор щеше да продължи още дълго, ако отнякъде не се появи Симон Бланк, който заговори за съвсем друго:
— Как е Великата свободна държава? Чух, че са се осъзнали.
— Да, вярно е — отговори Светослав, — но има нещо, което не мога да разбера. Как с такава могъща техника не могат да стигнат Слънцето.
— Ще го стигнат — каза Бланк. — Нуринонда е в подстъпите му.
— Ами! Пенри Пуалди е вече на него — извика Пит Стендсън. — Четохте ли новия му роман?
— Аз твърдя, че е бил на слънцето, защото умът му се е опекъл — злъчно подхвърли Сани.
И така, разговорите продължиха до късно през нощта. Съжаляваха само, че Фреди Саймънс не беше при тях.
VIII
А в същото време Фреди Саймънс седеше в един от подводните домове на Кулясен Фарт и следеше движението на „Превимерарс“. Подводницата на Атомния пират упорито обикаляше около непристъпните брегове на Евектос Свобоен Ублесос. Фреди искаше този път на всяка цена да залови жив Атомния пират и затова не бързаше да потопява подводницата. А и не искаше да се влиза в бой с пирата, за де не се дадат излишни жертви. Сега Саймънс просто не знаеше как да постъпи. Двоумеше се. Размишляваше. И нищо не му идваше на ума. Да потопи „Превимерарс“ беше най-лесно, но Чери му беше нужен жив. Трябваше да бъде осъден от цялото човечество за чудовищните му престъпления. Бяха решили с Пенри Пуалди да организират международен процес, на който щяха да бъдат изправени Атомният пират и привържениците му, за да им се иска отговорност за всички ужаси, извършени против човечеството. Най-после Фреди Саймънс реши подводницата на пирата да бъде заловена със стоманена мрежа.
Но докато Саймънс размишляваше върху това, „Превимерарс“ пое курс в неизвестна посока. Лазерните оръжия лесно можеха да застигнат пирата, но Фреди забрани да се стреля.
Веднага след „Превимерарс“ потеглиха няколко подводници на Евектос Свобоен Ублесос.
Йеоли Ейспуали беше изпратен в центъра на „VEN“, за да мобилизира всички сили на организацията, която беше станала най-влиятелната международна организация. Тя беше призната от всички страни на Земята и ръководеше международния политически живот.
Думата на „VEN“ беше силна и неоспорима, защото в нея се криеше мощта на цялото прогресивно и миролюбиво човечество.
И един ден „Превимерарс“ попадна в клопката, устроена от десет подводници на Евектос Свобоен Ублесос.
Но Атомният пират не беше открит между заловените в подводницата. Къде беше изчезнал? Съратниците му мълчаха.
В целия свят започна акция по издирването на пирата. Чери трябваше да бъде заловен, осъден и наказан за огромните си, чудовищни престъпления.
Атомният пират беше обявен за престъпник № 1 на човечеството. Всички честни хора бяха призовани от Фреди Саймънс по Международното радио да се включат незабавно в издирването на Чери.
IX
Сани замина внезапно за Евектос Свобоен Ублесос. Никой не разбра защо зоологът трябваше да напусне Европа.
Но ето каква беше причината. Сани получи телеграма от Фреди Саймънс по много спешна работа.
След няколко дена Сани се върна, но нищо не каза нито на Симон Бланк, нито на Светослав. Сани постъпваше тайнствено, както при повечето случаи, когато действаше сам. Но това беше негова тактика. Да се разприказва наляво и надясно какво върши не беше присъщо за него. Въобще, той мразеше да говори излишно, изказваше се по възможност по-лаконично.
Светослав не познаваше подводния зоолог зле и затова не го попита къде е бил през тези няколко дена, а напротив, предложи му да се поразходят по черноморското крайбрежие. Сани, разбира се, отказа, защото се оправда, че морето му било омръзнало вече.
Палеонтологът го остави и също замина внезапно за някъде.
Къде изчезна той, приятелите му не разбраха, и два месеца Светослав сякаш беше потънал вдън земя.
Върна се посърнал, доста отслабнал, а косата му беше пораснала още повече, беше си пуснал брада и мустаци. Приятелите му не можаха да го познаят. Той постоя няколко дена при Симон Бланк и изведнъж пак изчезна, но този път със Сани.
Симон Бланк се досети, че те търсеха Атомния пират. Дъщеря му се беше отчаяла, че Светослав не й беше писал доста време. Тя си мислеше какво ли не и баща й трябваше да я успокоява всеки ден по телефона.
Но един ден Мари отиде при Пенри Пуалди и му каза направо: