— Кажете ми къде е Светослав.
— Не мога да ви кажа. От това зависи съдбата на човечеството.
— Така ли? А защо той не ми го каза?
— Той не трябва да разгласява на всеки какво върши.
— А аз нима съм…
— Вие сте жена.
— Какво от това?
— Трудно ще запазите тайната.
— Толкова ли голяма е тази тайна?
— Казах ви, че от нея зависи съдбата на цялото човечество.
— А колко време няма да го видя? Поне това няма ли да ми кажете?
— Две години.
— Боже господи!
— Трябва да свикнете с тази мисъл. Щом го обичате, ще понесете всичко…
X
Все пак Симон Бланк грешеше, като мислеше, че Светослав е тръгнал да търси Атомния пират. Това вече беше работа на друга организация. А българският учен се занимаваше с някакви странни изследвания. Пенри Пуалди едва го спечели за тази кауза след двумесечни преговори. Със Сани беше по-лесно, защото той нямаше какво да губи — опитите бяха опасни, не че се състояха в изпробване на някакво страшно оръжие, напротив, бяха против оръжията и имаха за цел да докажат на човечеството, че може да се живее под вода така, както се живее и на повърхността на Земята.
Светослав и Сани заживяха в един добре обзаведен подводен дом и се изхранваха от собствените си ловувания под вода. Щяха да живеят в този дом две години, без да излизат на повърхността. Животът им беше под наблюдение на Uceoquляcen Ecobrem (Усеокулясен Есобрем) — Подводния център, намиращ се в Кулясен фарт.
Всички беше в пълна тайна. Подводният дом беше известен само на тези, които живееха в него, и на още няколко души, които ръководеха изследванията.
В Центъра имаше няколко телевизора, които бяха специално за наблюдение на двамата учени, живеещи в подводния дом. Имаше пряка радио и телефонна връзка, а освен това всички уреди, показващи съдържанието на въздуха в помещенията, където работеха и живееха Светослав и Сани, бяха свързани и дублирани с други, намиращи се в Центъра.
В подводния дом и около него се правеха най-различни експерименти. Двамата учени се справяха отлично с работата си, спазваха режима и благодарение на това не усетиха силно промяната. Те не бяха тренирани за тази обстановка и именно в това се състоеше опитът — да се разбере колко могат да издържат нетренирани хора в подводни съоръжения, в случай на някаква голяма опасност, грозяща човечеството.
В началото опитът потръгна добре, всичко беше нормално, нямаше нищо обезпокояващо.
В същото време Мари не оставяше на мира нито Пенри Пуалди, нито Фреди Саймънс, нито баща си. Елене Гюнтер беше разбрала, че и Сани е изчезнал и затова също безпокоеше Фреди, който най-после избяга от Евектос Свобоен Ублесос и се скри в Quляcen farθ.
Но трябваше пак да се върне, защото един пътнически самолет беше изчезнал неизвестно къде…
XI
Атомният пират знаеше отлично, че докато е жив, войната ще продължава. А той желаеше да има повече кръв и повече разрушения. Желаеше да бъде владетел на Земята. Неуспехите му в последно време не го обезкуражиха, а напротив — озлобиха го до крайна степен и той реши на всяка цена да продължи войната със света, с всички средства да завладее или унищожи Земята.
Затова пиратът отвлече един пътнически самолет и принуди летците да го приземят в Антарктида. След това пътниците и екипажът бяха свалени на леда и разстреляни най-безмилостно от Чери. В своя куфар пиратът носеше реактивен двигател, който се поставяше на гърба. С него Атомният пират се отправи към Южна Америка и там откри един свой бивш привърженик. Той беше лекар и още когато живееше в двореца на пирата се беше специализирал да прави пластични операции. Чери го принуди да му направи пластична операция на лицето и след това го застреля.
След няколко дена изчезна още един пътнически самолет.
Този път Атомният пират беше платил на четирима професионални убийци и с тяхна помощ ликвидира охраната на самолета и принуди екипажа да го приземят до първия отвлечен самолет.
С пътниците и екипажа пиратът и наемните му убийци се справиха посредством автоматите.
Когато четиримата наемници пребъркваха джобовете на убитите, пиратът се освободи и от тях.
Така заизчезваха самолети от различни краища на планетата, докато броят им достигна двадесет.
Но един ден огромното гробище беше открито от разузнавателна експедиция. Потресаващата картина на около две хиляди убити се появи във всички ежедневници. Още същия ден изчезна един пътнически параход.
Никой не се съмняваше вече, че това е дело на Атомния пират.
Един ден беше нападнато военно летище, но всички нападатели оставиха костите си, с изключение на един, който избяга с отвлечен изтребител.