Няколко дена след това от друго летище беше отвлечен тежък бомбардировач.
Явно Атомният пират се беше окопитил след поражението си с „Превимерарс“.
Нямаше съмнение — войната с Чери не беше свършила…
XII
Мари и Елене не можеха да се успокоят. Нямаше да видят любимите си цели две години. Две години! О, колко тежко беше на девойките да свикнат с тази мисъл. Дори не можеха да се примирят с нея, з трябваше да свикнат.
В света отново се чу името на Атомния пират. Отново неговите престъпления покъртиха душите на честните хора по света.
А Светослав и Сани бяха изчезнали.
Дали това не беше свързано с Атомния пират? А ако бяха загинали? О, не! Те не могат да загинат. Не трябва да загинат! Не, не трябва!
Мари и Елене страдаха. Страдаха, защото обичаха, но и се гордееха със своите възлюбени.
Светослав също си мислеше за Мари, но Сани дори и не подозираше, че Елене Гюнтер е влюбена до ушите в него. Той обичаше някога Мари, но се мъчеше да я забрави. Знаеше, че тя принадлежи на друг. Не, не тя, а сърцето й. И то не на кого да е, а на Светослав. Сани уважаваше младия българин и не желаеше да го огорчи, като се натрапва на любимата му. Но дори не се и сещаше за горката Елене. А тя го обичаше толкова силно.
Но от тази любов страдаше и Фреди Саймънс, който ръководеше бюрото по издирване на Атомния пират, чието седалище беше в град Тамеа. Двете девойки бяха научили за завръщането му в Евектос Свобоен Ублесос и започнаха пак да го безпокоят.
Фреди Саймънс, макар и с доста здрави нерви, вече не издържаше. Затова извика Йеоли Ейспуали от Центъра на „VEN“ и го помоли да поръководи малко Бюрото, за да се спаси от настоятелните влюбени. Саймънс замина за Европа и оттам продължи борбата срещу Чери.
В Европа Фреди се срещна със Симон Бланк, който беше станал председател на „VEN“. Разговаряха дълго за много неща. Разбира се, най-много за Атомния пират. Сега Чери беше изчезнал пак някъде, но навярно се подготвяше за нов удар срещу света.
Най-после стана дума за Мари. Фреди се оплака, че не го оставяла на спокойствие и все го питала къде е Светослав.
— Обичат се много — каза Бланк.
— Да, но сега дългът към човечеството стои над любовта — Фреди намекна за службата на Светослав.
Симон Бланк не знаеше за Подводния център в Кулясен фарт и неговите изследвания и затова все още беше с впечатление, че Светослав е изпратен от Бюрото по издирване на Атомния пират някъде по следите на пирата.
— Все пак, Центърът на „VEN“ трябва да знае къде е той — Бланк се помъчи да отвори устата на Саймънс.
— Той не е изпратен от Бюрото. Ако работеше в Бюрото, „VEN“ също щеше да знае къде е. Затова не ме питайте — гласеше твърдият отговор…
XIII
Един ден при Йеоли Ейспуали влезе непознат човек. Той каза на чист док ом бриасит:
— Е, господин Ейспуали. Не ме очаквахте тук, нали?
— Кой сте вие, моля? — запита учудено Йеоли, защото гласът му се беше сторил познат.
— Да, така си и мислех. Не е възможно да ме познаеш, но аз ще ти кажа кой съм — в ръката на непознатия блесна пистолет. — Аз съм Атомният пират. Сега позна ли ме? Лицето ми е изменено, защото ми направиха пластична операция. Само ти ме знаеш сега с новото ми лице, но няма да бъде за дълго.
Ръката на пирата се изпъна и показалецът му натисна няколко пъти спусъка на безшумния пистолет.
Йеоли Ейспуали се търкулна окървавен на пода.
— Така се наказват предателите — каза Атомният пират и излезе.
Запъти се към дома на Пенри Пуалди. Беше го научил къде е.
След като излезе от жилището на писателя, зад себе си остави труповете на цялото семейство.
Следващата му цел бяха Йолик и Милена, но те не си бяха у дома.
Той седна в един ресторант и ги зачака.
А в същото време Йолик и Милена звъняха на врата с надпис „Penry eq Cavyecca Puaлdy“.
Никой не отваряше.
Изведнъж по улицата се чу сирената на Гражданската охрана. Йолик и Милена изхвръкнаха на улицата. Покрай тях профучаха колите със сирени и се отправиха към центъра на Нуринонда. Йолик и Милена се качиха в колата си и се отправиха след Гражданската охрана.
Пред бюрото по издирване на Атомния пират се бяха събрали много хора. От толкова години в Евектос Свобоен Ублесос не се беше чувала сирена на Гражданската охрана.. А сега? Хората разбраха, че е нещо много сериозно. В Нуринонда беше забранено да се вдига шум от осем до дванадесет, дори и от органите на Гражданската охрана. А днес тази забрана се нарушаваше. Сутринта, когато всички бяха заети с работата си. Сигурно се беше случило нещо ужасно. И наистина. От Бюрото изнесоха окървавения труп на Йеоли Ейспуали. Няколко жени припаднаха. Милена изкрещя от ужас и щеше да падне, ако не беше Йолик да я задържи.