Выбрать главу

Изведнъж се чу нова сирена и една друга колона от коли летеше по улица „Робърт Джорджи“.

Не след дълго се разбра, че съпрузите Пуалди също бяха убити…

XIV

Атомният пират чу сирените на Гражданската охрана и разбра, че убийствата са разкрити. Веднага слезе в метрото и отиде в град Свобо, където се беше настанил в един хотел. Трябваше да чака, докато се стъмни, и тогава да излети с двигателя си. Сега можеха да се усъмнят. Трябваше да чака. Пак да чака! Губеше време. А полицаите можеха да го спипат тук като нищо.

Вдигна телефона и попита справки има ли самолет за Европа. Отговориха му, че самолетите са спрени от няколко дена.

Значи, легално не можеше да напусне страната. Трябваше пак да хвърчи като птица. Е, нищо. Само да се измъкне, всичко друго е добре! По дяволите тази полиция! Как можаха толкова бързо да разкрият убийствата?

Пусна телевизора. Говореха за току-що откритите убийства. Всичко знаеха — и марката на пистолета, и подбудите, предполагаха, че това е работа на Атомния пират, но не знаеха къде е. Показаха портрета му, но това беше фотографията, която беше направена преди пластичната му операция.

Ще го заловят, но друг път, когато научат новия му портрет!

Пиратът разглоби револвера и го хвърли в сметопровода.

Нека сега да го хванат!

Двигателят беше скрит на сигурно място — извън града. Нека да го намерят! Друго оръжие, освен пистолета, не беше взел със себе си. Автоматът му беше при двигателя. Там имаше и още два револвера.

А сега, и да му направят обиск, той беше чист. Нямаше лицето на Атомния пират от фотографията, показана по телевизията. Нямаше вид на престъпник, а напротив, имаше интелигентна физиономия. Откъде накъде него да подозрат в убийството на известните персони. Дори нямаше оръжие! А и да намерят пистолета в сметопровода, по него нямаше отпечатъци от пръсти. Беше пипал добре.

На другия ден доктор Ървин Гордън от Сидни напусна хотел „За бундересири“ в град Свобо.

Никой не се усъмни в него.

А мнимият доктор, който всъщност беше Атомният пират, изчака нощта извън града в един приятен ресторант и напусна Евектос Свобоен Ублесос по своя любим начин, летейки като нощна птица с помощта на реактивния двигател на гърба си. Атомният пират не беше много доволен, че не уби всички, които беше си запланувал. Съжаляваше, че още на времето не беше заличил тази проклета страна. А именно тя сега му прави толкова въртели. Но ще дойде време и те да пострадат…

XV

След извършените убийства в Евектос Свобоен Ублесос станаха невероятни неща. От толкова години спокойствието в свободната страна не беше нарушавано, жителите й не бяха виждали кръв и убити хора. Дори войната не успя да наруши дългогодишната тишина.

А сега — изведнъж три убийства!

Това беше ужасно!

Евектос Свобоен Ублесос престана да приема чужденци, градовете се скриха под земята, цялата авиация, флотът и войската на тази страна бяха изпратени в различни части на Земното кълбо. Разузнавачите плъзнаха навсякъде. Нямаше град по планетата, където да не беше стъпил кракът на член на Гражданската охрана на ECU (Евектос Свобоен Ублесос).

Правителствата на всички страни отпуснаха огромни средства за издирване на Атомния пират. Гражданската охрана беше подпомагана всестранно и навсякъде. „VEN“ също действаше неуморно в крак с всички останали организации и служби. Търсеха Атомния пират.

Но той беше изчезнал!

Войната стана психологическа. Всички знаеха, че Атомният пират е някъде по Земята, но никой не знаеше къде е.

А в същото време Пиратът събираше верни хора. Никой не можеше да разбере това, защото доктор Ървин Гордън организираше съюз на пострадалите от Атомния пират. Докторът умело привличаше всички, които симпатизираха на пирата, които никак не бяха пострадали от него и които имаха отрицателно отношение към мира. А такива хора имаше много. Повечето се знаеха помежду си и затова Съюзът растеше неимоверно бързо.

И докато ставаше тази скрита борба, хиляди градове по нашата планета биваха преустроявани така, че да се крият под земята.

Всички прогресивни хора работеха усилено по издирването на пирата.

В ECU се строяха ракети, които бяха предназначени за изселване на земното население евентуално на Марс и Луната, където тази страна имаше уредени бази. В базите можеха да се укрият всички жители на Земята.

Определен кръг учени изследваше резултатите от опитите със Светослав и Сани.

Земята беше в трескава подготовка за една бъдеща неизвестност. Никой не знаеше какво можеше да се случи. Всеки очакваше най-лошото. Всеки очакваше войната. Войната с Атомния пират.