— А каква е онази сграда с голямата фирма?
— Там се произвеждат филмите в нашата страна.
— Значи, имате и артисти?
— Да, разбира се. Като Семи Сенти, Доли Доени, Хелиси Ри и много други. А най-известни актриси са Денния Ми, която е и поетеса, Йенна Матики, Уерия Гри, Саниента Нурй и Супрейрия Куантори-Ри, която е съпруга на Хелиси Ри.
— А имате ли поети и писатели, които да са на световно ниво?
— Да. Първите ни писатели са едни от основателите на нашата държава — най-големият ни инженер Уилям, изобретателят и космонавтът Бългеъриън…
— О, той е мой сънародник!
— … освен това, след тях е Робърт Джорджи, а съвременните са Денния Ми, тя е не само най-голямата ни поетеса, но и най-добрата ни актриса — и филмова, и театрална. Пенри Пуалди е един голям наш белетрист, Тингхи Уатипи е композитор и поет, Савиесса Уемиадори-Пуалди е поетеса, Пхерисуй И, Сомбра Ки, Самвираси Нáкри, Сълри ‘Ивъни — това са нашите поети, писатели и драматурзи.
— Какви странни имена имат, нали, Йолик?
— Аз май ще трябва да се прекръстя на Йоли Ки или на Йолики Йоли.
— Аз пък съвсем трябва да си изменя името.
— Милхсения Псхени.
— Малко ще си поизкривя езика, ама щом държат да имат различни имена… Може и Милвиесса или Милвенмиврасия.
— Може и Мискривиезика.
— Най-хубаво е да попитаме господин робота, той да си каже мнението.
— Тук не сменяме имената.
— О-о! Значи ни спасявате от едно главоболие. Но ние напускаме и град Тамеа?
— Да. Ще отидем в град Востен Евектос Фарт.
— Вие много обичате дългите имена.
— Това е градът на просветата — там се намират само училища и университети.
— Онзи в далечината ли? Та той е много стар град!
VIII
— Востен Евектос Фарт е най-старият град в нашата страна. Скоро ще го видите.
— Какви крепостни стени има! Сякаш е някоя древна столица. Външният му вид е много мрачен.
Но вътре е модерен, съвременен град. Всички стари сгради са заменени с нови. А крепостната стена скоро ще бъде съборена.
— И добре ще направят. Ах! Колко красив град. А сградите са толкова причудливи! Онази сякаш е птица с разперени крила.
— Това е Университетът на Евектос Свобоен Ублесос.
— Колко огромна сграда! А онази, която прилича на кораб, какво е?
— Там е корабостроителното училище.
— А онова огромно здание, което прилича на житен клас?
— Там се намира селскостопанският институт.
— Тази сграда пък има формата на лист от палма.
— Това е лесотехническият институт.
— Колко красиво е всичко това и толкова е тихо и спокойно.
— За учащите се трябва спокойствие и тишина. А тук всеки учи това, което го привлича.
— Това наистина е много хубаво, нали, Йолик? А аз трябваше да уча каквото ми казаха нашите.
— И аз също, но, разбира се, не станах химик, а поет.
— А този човек-сграда какво помещава?
— Тук е художествената академия.
— И всичко в този град е така подредено, че няма нищо излишно в общия комплекс. Виж, Милена, в краката на човека е легнал тигър.
— Това е символът на нашата държава. Победената природа в полза на човечеството.
— А ще можем ли да влезем в някоя от тези чудновати сгради?
— Сега не може, защото има занятия, но утре ще бъде почивен ден и ще влезем да разгледаме много от сградите. Сега ще отидем в столицата на нашата страна — град Свобо’.
— Кой знае колко е красива вашата столица.
— Ще я видите. Но първо ще се върнем в град Тамеа и оттам ще вземем един хеликоптер, от който да разгледате по-добре цялата ни прекрасна страна.
— Онзи остров отляво е ненаселен, навярно? — попита Йолик.
— Той е селскостопански район. Неговата земя изхранва двумилионното население на страната.
— Много малко хора.
— Толкова са. Но населението расте. Затова в последните години бяха построени два нови града на изкуствените острови, които са десет на брой. Единият град се казва Нурин’, а другият Айглавис. Но това не е единствената наша територия. Ние имаме бази на Луната и Марс, в които живеят около сто хиляди души…
— О-о!
— А освен тях имаме и хора в подводните бази, които са на брой около двеста хиляди.
— Че какво правят толкова много хора?! Много изследвания ли извършват?
— Да. Морското дъно, както и планетите, не е много добре изучено.
— А връщат ли се вашите хора от Марс и Луната?
— Връщат се всяка година, разбира се, който поиска. Има хора на двадесет години, които са родени на Марс, а не са стъпвали на Земята.
— Не е ли много жестоко това?