— Май че пристигнахме.
— Да, ние сме над град Нуринонда — обясни роботът. Аз ще приближа хеликоптера до верандата на апартамента ви и вие ще слезете.
— Благодарим ви за разходката и приятната ви компания — рече Йолик.
— Моля! — отвърна учтиво роботът и излетя по посока на град Тамеа, след като нашите приятели слязоха на верандата-оранжерия, която беше в момента открита.
X
— Колко учтив и възпитан робот!
— Така са го програмирали.
— Ти, Йолик, все ще намериш нещо, което да критикуваш.
— Аз не критикувам, а само казвам.
— Този път не си признаваш.
— Нямам още за себе си мнение, че съм много великодушен.
— Да не би да искаш да ти го кажа?
— Не е нужно.
— Добре. Сега да видим къде ще напълним резервоарите си.
— Ама че хубаво го каза!
— Малко по-оригинално да бъде. Ще попитаме нашия приятел от телевизора.
— Да, права си.
— Тогава, хайде да слезем долу.
— Но, все пак, трябваше да питаме нашия робот.
— Стесняваш се да говориш с човека от телевизора?
— Не, ами не ми е удобно.
— Все едно! Аз ще говоря с него.
— И гледай пак по същия начин, както сутринта.
— Не се безпокой! Включи телевизора.
— Обяд ли ще желаете? — заговори човекът отсреща, сякаш му бяха казали. — В кухнята има едно табло. Натиснете третото копче отляво надясно на първия ред. Приятен обяд.
— Благодаря, много сте любезен и предвидлив! — извика Милена, но образът беше изчезнал. — Ха! Учудваща предвидливост.
— Да не би да има подслушвателна уредба?
— Ама че си глупчо!
— Кой знае! Щом са толкова предвидливи.
— Няма какво много да умуваме, ами я по-добре да видим таблото в кухнята.
— Кухнята — също автоматизирана. Много стана.
— Да не би да искаш да ти готвя аз?
— Не съм казал такова нещо.
— То… това копче… много трудно се натиска!
— Чакай, аз ще го натисна. Готово!
— Леле! Какво стана?!
— Какъв автомат! Сега сигурно ще ни закара в ресторанта.
— Спря! Хайде да седнем на масата. О-о! Някакъв робот идва!
XI
— Ето менюто за днес — роботът им подаде един лист, на който беше написано нещо неразбираемо.
— Аз нищо не мога да прочета, Йолик. Я виж, дали няма да го разчетеш. Някаква страшна бърканица от латински и български букви!
— Аз също не мога да разбера. Да накараме робота, той ще ни го преведе.
— Да, разбира се, менюто ще ви бъде преведено на български — каза роботът. — Първо — супа от морска костенурка, второ — супа от сьомга, трето — супа от заек. Това са супите. Четвърто — бульон от телешко варено; пето — бульон от заешко варено. Това са бульоните. Шесто — заешко печено, седмо — заешко винен кебап, осмо — телешко винен кебап; девето — ястие от морска костенурка; десето — печена сьомга; единадесето — печена яребица, приготвена по най-вкусен начин. Това са ястията. Дванадесето — фруктов сладолед; тринадесето — торта с бананов сироп; четиринадесето — шоколадов крем. Това са десертите. Сервира се и предястие.
— То, главата да те заболи от толкова нещо! — извика Йолик.
— По-право, стомахът.
— Не се безпокой, няма да ям много.
— Казваше, че си много гладен.
— От слушане се нахраних.
— Значи, от днес с четене ще те храня.
— Стига си се подигравала, а кажи какво си избираш.
— Супа от заек, печена яребица и торта.
— Аз пък искам и предястие. Освен това, чудя се какво да взема.
— Хайде, по-бързо избирай.
— Освен това, ще взема супа от морска костенурка и ястие от морска костенурка. А за десерт — шоколадов крем.
— Веднага ще ви бъдат сервирани — каза роботът и се отдалечи.
— А кой ще ни плати храната? Аз не получавам пари, а ти преди няколко дена даде да ти отпечатат една стихосбирка. Кой знае колко пари са ти дали.
— Ти си много алчна.
— Ти си по-алчен от мен, щом вземаш толкова пари.
— Тук всичко е без пари.
— Да, но за който работи. А ние с теб само се разхождаме.
— Много си съзнателна.
— Нали такива трябва да бъдат жителите на тази страна.
— Ти се считаш за жителка вече?
— Разбира се! Щом съм тук. Кой ще ни пусне да се върнем?! Никой. Пък и тук е по-добре.
— А колко време сме били, че да работим? Половин ден.
— Няма значение. Господин Роботът ще ни сервира.
XII
— Голям си гладник. Май не се нахрани?
— А, как да не съм!
— То това е добре, ама как ще се върнем горе?
— Ще попитаме човека от телевизора.
— Ама че си глупчо!
— Аз, ако можех, бих ти казал как.
— Тогава не говори глупости.
— Защо не попита робота?
— Все аз ли ще питам?